Онази сутрин, като се събудих, Гого се беше изтегнал на покрива на една ниска постройка в съседския двор. Малко по-късно, преди да тръгна на работа, видях, че се е преместил, така че главата му да е на сянка.
А тази снимка направих вечерта, като се прибрах.
Не смея да му завиждам за котешкия рахат, защото много бой яде от уличните котараци. Но много му се радвам, като го видя да спи така блажено. Хресва ми в котките това, че излъчват наслада.
2 comments:
доста ми е приятно да чета блога ти! ;)
и на мен :)
Post a Comment