Снимки от една година

За Нова година ни дойде идеята всеки от приятелите да подбере десетина снимки от 2007, които представят как е изминала годината за него, и да ги прожектираме на мултимедията. Идеята си остана неосъществена. Но аз пък се вдъхнових да избера няколко от моите снимки на 2007.

Тази снимка изпратихме в Нова ТВ в едно предаване за животни. С нея рекламираха Вихър като благонадежден ерген. Никой не се отзова. Освен едни съмнителни мераклии да го купуват от Добрич.

Един следобед на границата между зимата и пролетта. През повечето време Светла превеждаше на лаптопа - за онези енциклопедии, които се разпространяваха с вестниците.

Разходка с Тонито и Васко. Играхме на "Балонът се надува..." Татковците май бяха най-доволни, че има кой да ги отмени в игрите.

Един експеримент, който си направих - в продължение на една седмица снимах вечер или сутрин дрехите, които събличам вечерта. Нямам навика да ги прибирам, а остават да лежат някъде. Понякога - разхвърляни, друг път - подредени...

Цвете за 8ми март. Влюбих се в него. Така и не успях да открия точно как се казва. Завещах го на майка, след като се изнесох. Тя се грижи добре за него.


Излет до Сопот - беше по време на ваканцията за 1. май. През по-голямата част от времето се припичах на слънце, а другите се качиха с лифта догоре.

Това пък беше разходка до с. Косово. Уж по работа - трябваше да проучим терена за тиймбилдинг. Видя ми се по-хубаво отпреди. Сигурно заради времето - по-зелено, по-оживено... А разходката приключи с обилен обяд.

Един уикенд на Каваците. Все още беше учудващо спокойно и имаше предостатъчно място за палатките.

Тръгнахме уж за събора в Левочево. Спахме в Смолян, при баба, две коли хора. До събора така и не стигнахме, но видяхме други чудни места, които до този момент не познавах. За мен това пътуване дойде непосредствено след един изтощителен тиймбилднг на Боровец и очевидно съм имала нужда от почивка.

Септемврийската почивка на Св. Влас. Бяхме компания от около петнайсет души. Сред тях и Васко. Щом чуеше неговото парче - Can't Stop the Rock - ставаше неудържим.

На Сахаттепе, през декември - повече снимки от този ден има в един от последните постове.

Swiss Groove

SwissGroove е радиото, което слушам в момента, а и доста често напоследък. Бях го позабравила, но благодарение на Краси го преоткрих. Jazzy...

В края на една дълга ваканция

Да, видя й се краят на ваканцията. И понеже по време на почивката не отделях време за блога, реших да покажа малко снимки от последните седмици.

Първият сняг в Пловдив. Една много хубава разходка с Тонито и Тошо на Сахаттепе.

Планът беше с Тошо да разходим кучетата. Само че, заради снега, той не можа да докара неговата Вики от Брестник - селото, в което живее на воля. Така че за Вихър това беше самотна разходка, без дама.




По-късно Тони празнуваше рождения си ден. Беше забавна и приятна вечер. С много хора, смях и хубави подаръци.


За разлика от повечето други гости, които сменяха местата си, за да се видят с този-онзи, ние останахме неподвижни. Чудя се как издържахме на седенето в продължение на часове. Добре че разказах няколко пъти вица за затворниците, които решили да правят секс. За да е по-изразително, на определено място от историята се налагаше да стана. Добре ми подейства лекото раздвижване.
И още една разходка на Сахаттепе. Този път вечерна. Валеше Големият Сняг. На тепето, естествено, нямаше други хора. Вихър обаче е достатъчно страшен за непознати и когато съм с него, не се притеснявам да ходя на по-диви места. Всичко беше затрупано, нямаше път, а нашият водач-пазач проправяше пъртина. Накрая заприлича на павиан - снегът беше замръзнал по козината му и образуваше дълги бели ресни, които на фона на черната му грива изглеждаха наистина смешно.

Светла има снежинка вместо нос

Какво ли е да не работиш в продължение на десет дни?

Този въпрос си зададохме в офиса преди около седмица, когато трескаво се опитвахме да свършим цялата работа тази година. Не успяхме, въпреки че оставахме до осем почти всеки ден. Бяхме забравили какво е чувството да не работиш за по-дълго от един уикенд.
Йеееее, страхотно е! Сега дори се налага да ставам по-рано, отколкото ми се иска, за да успея да направя всичко, което ми се иска: разходки, гости вкъщи, гости у приятели, парти вечери, празнуване с родителите... С една дума: (х)айлязувам, както би казала баба, Бог да я прости.

Декември - официален месец на рождените дни

За мен декември винаги е бил месецът с най-много празници - не толкова заради Коледа и някой друг имен ден, а заради многобройните рождени дни на приятели и роднини. Започва се още от края на ноември и почти всеки ден има поне по един празник.
Миналия уикенд, например, празнувах три рождени дни. През седмицата с Роси направихме общо празнуване, както обикновено, а следващото парти е планувано за събота. Не е зле, нали? Е, малко е изморително, но пък си струва.
Ето и малко снимки от 30-годишнината на Вики. Събота вечер в Петното.

Вики с подаръците

Експериментите на Христо със скоростта и светлината

Новите ми ботушки - купих си ги същия ден от един детски магазин. Моят си подарък за рождения ден :)

Две жени на 33

С Роси по традиция празнуваме рождените си дни заедно. Така беше и снощи - много приятен купон вкъщи. С повече деца и по-малко алкохол отпреди :*)
И понеже последните години не се снимаме много-много, реших да покажа снимки от предишни купони.

В Relax - мястото, където правят най-хубавите коктейли в Пловдив

И една година по-рано - когато ставахме на 30. "Енфието" беше новото място, в което обичахме да ходим...

"Как оглупях"

Вдъвнових се от Капитал Light и тези дни се регистрирах в www.bookcrossing.com
Току-що пуснах и първата си книга. Като за начало не можа да отлети много надалеч, понеже Роси - моята приятелка и колежка от съседното бюро - ме "издебна" и я взе. Вълнувам се обаче какво ще стане с нея след това. За книгата, де, не за Роси. С Роси така или иначе се вълнуваме ежедневно за нашите си работи...