Вечери на синьото диванче

Тези дни работех доста над една презентация. Докато се ровех из интернет за разни рисунки, попаднах на ето тази илюстрацийка и някак си веднага се идентифицирах с тази със сините чорапки на дивана. Вярно, че "чорапите за спане", които си купих от Юск, са цикламени, около мен няма такова изобилие на флора и фауна, но точно така прекарвам повечето от късните вечери преди лягане.
Ето и повече работи на същия илюстратор.

Есенни наслади

Един много приятен следобед в artnewscafe, макар и с лаптопа, прекаран в четене на теории за конфликти.

За да се разсея, реших да публикувам снимки от една скорошна разходка в гората.
Тази есен е наистина невероятно красива - с много слънце и чести пътувания извън града.

Мястото беше над Лъки, а до там се стигаше само с джип.


За първи път от дълго време не ме беше страх да гледам от високите скали надолу.

Опитахме сърцевината на магарешки бодил - уж ставала за ядене. Но шипките и дренките определено повече ни се усладиха.


Накрая Вихър беше щастлив, изтощен, с голяма грива от стотици осили.

18:18

Толкова показваше часовникът на компютъра, когато реших да отворя блога си. Замислих се какво се случи последните седмици до днес - вторник, 18:18 часа...

Напоследък не откривам никакво време за интернет. Разни интересни хора - стари познати - ме откриват във фейсбук. Само потвърждавам запитванията им за приятелство, без да драсна и ред.

Случват се хубави неща.
Бях в Италия за няколко дни - в градове, които не познавах преди...

Едни от най-близките ми приятели се ожениха, а покрай сватбата се случиха обичайните моминско и ергенско парти и срещи с хората, които живеят далеч оттук и които сватбата беше събрала за кратко...

Направихме официално откриване на новия офис с много гости. Беше наистина приятно...

За две седмици живея при нашите и се опитвам да си създам някакъв ред в стаята. Е, не се престаравам особено. Наслаждавам се на пътя за работа през градската градина...

А сега бързам за боулинг с колегите. Радвам се, че поне толкова успях да напиша.
И качих снимките от Италия.

Продължение на пътеписа

След Плевен бях в Русе и Велико Търново - и на двете места много ми хареса. Клишето, че Русе е европейски град, е съвсем оправдано, а във Велико Търново става все по-красиво. Иначе тази седмица започнах в София и се очертава да я завърша някъде между Кричим и Михалково.
За малкото време обаче, което прекарах в Пловдив, се забавлявах истински. Бях на бал - чувствах се като абитуриентка за втори път. Поводът беше 50 годишнината от основаването на гимназията. Настроението беше страхотно, а купонът - незабравим. Точно като на бал :)
Снимки тук.

Пролетно събуждане

Не съм писала тук отдавна. За сметка на това се върнах към хартиения дневник...

Какво ново? За пътуването до Солун Еличката разказа, след като се върнахме. Макар и за кратко, беше много приятно изживяване...

Усилено се занимаваме с довършителните работи по новия офис. Надяваме се през април вече да сме там...

Дойде пролетта. О, йеееее! След дългия зимен сън отново ходя на репетиции. Наваксвам с последния танц на ето това парче. Секси е.
На пролетната Главна почти всеки уикенд виждам приятели и познати от София, дошли на разходка в Пловдив...

Открих малко нова музика. Sweet Coffee са най-новите ми любимци...

И напоследък гледам филми от София Филм Фест...

O, soleil, soleil

Имаше една такава песен навремето. Спомням си я от детството. Вчера беше вторият слънчев ден в Пловдив за тази година. За сметка на това вечерта падна най-гъстата мъгла. От тези мъгли, в които се крият Джак Изкормвача и онзи с дървения крак от "Знакът на четиримата".

В това време любимата ми песен е Strawberry Letter 23

...All through the morning rain
I gaze - the sun doesn't shine -
Rainbows and waterfalls run through my mind.

In the garden - I see west
Purple shower, bells and tea
Orange birds and river cousins dressed in green.

Pretty music I hear - so happy
And loud - blue flowers echo
From a cherry cloud.

Feel sunshine sparkle pink and blue
Playgrounds will laugh
If you try to ask
Is it cool? Is it cool?...

В края на една дълга ваканция

Да, видя й се краят на ваканцията. И понеже по време на почивката не отделях време за блога, реших да покажа малко снимки от последните седмици.

Първият сняг в Пловдив. Една много хубава разходка с Тонито и Тошо на Сахаттепе.

Планът беше с Тошо да разходим кучетата. Само че, заради снега, той не можа да докара неговата Вики от Брестник - селото, в което живее на воля. Така че за Вихър това беше самотна разходка, без дама.




По-късно Тони празнуваше рождения си ден. Беше забавна и приятна вечер. С много хора, смях и хубави подаръци.


За разлика от повечето други гости, които сменяха местата си, за да се видят с този-онзи, ние останахме неподвижни. Чудя се как издържахме на седенето в продължение на часове. Добре че разказах няколко пъти вица за затворниците, които решили да правят секс. За да е по-изразително, на определено място от историята се налагаше да стана. Добре ми подейства лекото раздвижване.
И още една разходка на Сахаттепе. Този път вечерна. Валеше Големият Сняг. На тепето, естествено, нямаше други хора. Вихър обаче е достатъчно страшен за непознати и когато съм с него, не се притеснявам да ходя на по-диви места. Всичко беше затрупано, нямаше път, а нашият водач-пазач проправяше пъртина. Накрая заприлича на павиан - снегът беше замръзнал по козината му и образуваше дълги бели ресни, които на фона на черната му грива изглеждаха наистина смешно.

Светла има снежинка вместо нос

Какво ли е да не работиш в продължение на десет дни?

Този въпрос си зададохме в офиса преди около седмица, когато трескаво се опитвахме да свършим цялата работа тази година. Не успяхме, въпреки че оставахме до осем почти всеки ден. Бяхме забравили какво е чувството да не работиш за по-дълго от един уикенд.
Йеееее, страхотно е! Сега дори се налага да ставам по-рано, отколкото ми се иска, за да успея да направя всичко, което ми се иска: разходки, гости вкъщи, гости у приятели, парти вечери, празнуване с родителите... С една дума: (х)айлязувам, както би казала баба, Бог да я прости.

Тайната Златна ракла

Тази вечер се открива поредното издание на Златната ракла. Миналата година за пръв път разбрах, че прожекциите са отворени за посетители. Малко случайно стана. Но вече съм подготвена, така че в очакване на фестивала през последните дни се оглеждах за информация за филмите, които ще участват. Оказа се, че програмата е поместена на едно тайно място в сайта. Доста порових, докато я открия, но не се отказах. Беше там - "новина" за уважаемите колеги. В общи линии дотам се изчерпа ентусиазмът ми, след като видях многото заглавия и абсолютно нищо повече за тях. Абсурдно е да търся в интернет информация за всяка прожекция.
И все пак е шанс да гледам нещо по-различно, особено от документалното кино.
Може би просто ще видя кой ден от седмицата ще успея да свърша работа навреме и ще рискувам с филма, който ще прожектират тогава.

Мохабет на Джумаята

От няколко дни преминаването покрай джамията стана съвсем неприятно заради ремонтите. Днес се наложи няколко пъти да минем оттам и всеки път се чудехме откъде да заобиколим. Но ни стана много весело, като видяхме с Роси две жени, които си говореха сладко на средата на работната площадка. Очевидно не се смущаваха от праха и багера...