Showing posts with label снимки. Show all posts
Showing posts with label снимки. Show all posts

02 November 2008

Есенни наслади

Един много приятен следобед в artnewscafe, макар и с лаптопа, прекаран в четене на теории за конфликти.

За да се разсея, реших да публикувам снимки от една скорошна разходка в гората.
Тази есен е наистина невероятно красива - с много слънце и чести пътувания извън града.

Мястото беше над Лъки, а до там се стигаше само с джип.


За първи път от дълго време не ме беше страх да гледам от високите скали надолу.

Опитахме сърцевината на магарешки бодил - уж ставала за ядене. Но шипките и дренките определено повече ни се усладиха.


Накрая Вихър беше щастлив, изтощен, с голяма грива от стотици осили.


01 September 2008

Обещаните снимки

Чета по-надолу и виждам, че съм обещала снимки от Хърватска. Ами ето ги...

А тази е една от любимите ми. На десктопа ми е. Роси каза: "Какви сме щастливи мекици..."

27 August 2008

Разкази за Хърватска

Тези дни разказвам за Хърватска почти нон-стоп. А все още не съм разказала на някои от хората, на които най-много бих искала.
Много хубаво беше това пътешествие. За една седмица събрах толкова впечатления, че накрая имах чувството, че съм прекарала в тази страна цял месец.
Силно препоръчвам разказа на Еличката...

Най-накрая сватбени снимки

Нямах търпение да видя снимки от сватбата на Миша и Шон. Както се надявах, Хана е качила междувременно. Много ми харесват, а тази ми е любимата.

15 August 2008

Сватбено пътешествие

Сега изведнъж осъзнах, че напоследък само пиша (е, вярно, по веднъж на месец), но пак си е само писане. Затова реших да сложа малко снимки. От последното пътешествие.
Няколко дни в Габрово и габровския балкан по повод на една международна сватба.

Роклята, която толкова дълго търсих специално за сватбата, получи заслужено възхищение ; )

Костенковци (ударението е на първото "о") се оказа изключително приятно и спокойно място

Когато не обикаляхме околностите, не ядяхме кебапчета и не пиехме ракия в чест на младоженците, лежахме с книжка в ръка около басейна


В това дворче най-често прекарвахме вечерите. Аз обаче си имах едно друго по-любимо, по-уютно...

30 June 2008

Един дерт по-малко : )

Ами да - свърши Европейското първенство по футбол и с това ангажиментите намаляха. Няма да се чудим къде да гледаме срещите. Ще има повече свободни вечери. Като се замисля, от финала на Ролан Гарос почти не е имало вечер, в която да излезем с приятели просто така, за да се видим. Събирахме се, за да гледаме мачове. Открихме и оценихме заведенията с плазми ;-)
Испанците не бяха моят фаворит, но се радвам за тях. Много сладки снимки на испанската общност в Торонто.

28 May 2008

Продължение на пътеписа

След Плевен бях в Русе и Велико Търново - и на двете места много ми хареса. Клишето, че Русе е европейски град, е съвсем оправдано, а във Велико Търново става все по-красиво. Иначе тази седмица започнах в София и се очертава да я завърша някъде между Кричим и Михалково.
За малкото време обаче, което прекарах в Пловдив, се забавлявах истински. Бях на бал - чувствах се като абитуриентка за втори път. Поводът беше 50 годишнината от основаването на гимназията. Настроението беше страхотно, а купонът - незабравим. Точно като на бал :)
Снимки тук.

29 January 2008

Едно спонтанно пътуване до Странджа

Местното училище в едно странджанско село. Тъжна гледка - голяма сграда, без прозорци, кой каквото могъл - откраднал. Изкушихме се да разгледаме вътре. Материали, онагледяващи съдържанието на уроци по математика, химия, български, литература, руски, френски - разпиляни по пода, затрупани с мръсотии. Жалко, защото предполагам, че една голяма част от тях биха могли да се използват и сега. Видовете триъгълници или спрежението на глаголите не са се променили през последните двадесет години...
Коментирахме след това - училището беше като нагледен урок по ценностите на нашето време. Беше изчезнало това, което беше най-ценно - паркетът, дървените чинове и черните дъски за огрев. По земята се въргаляха книги и свидетелства за завършено образование. Очевидно никой не се интересуваше от тях.









Това училище трябва наистина много отдавна да е изоставено. По стената още имаше портрети на Георги Димитров и плакати с пионерчета. Впечатлих се всъщност колко положителни послания носеха. Дали днес някой повтаря на децата достатъчно често, че е хубаво да се трудиш и твориш?
П.П. Извинявам се за лошото качество на снимките. Направих ги с телефона, а сега нямам много време да ги оправям.

10 January 2008

Как можах да пропусна

Това като допълнение към предишния пост. Една съвсем последна снимка от последните дни на 2007. Беше чудно хубава вечер, в която разбрах, че караоке пеенето може да е изключително забавно.

"When I was down..."
"I was your clown."


09 January 2008

Снимки от една година

За Нова година ни дойде идеята всеки от приятелите да подбере десетина снимки от 2007, които представят как е изминала годината за него, и да ги прожектираме на мултимедията. Идеята си остана неосъществена. Но аз пък се вдъхнових да избера няколко от моите снимки на 2007.

Тази снимка изпратихме в Нова ТВ в едно предаване за животни. С нея рекламираха Вихър като благонадежден ерген. Никой не се отзова. Освен едни съмнителни мераклии да го купуват от Добрич.

Един следобед на границата между зимата и пролетта. През повечето време Светла превеждаше на лаптопа - за онези енциклопедии, които се разпространяваха с вестниците.

Разходка с Тонито и Васко. Играхме на "Балонът се надува..." Татковците май бяха най-доволни, че има кой да ги отмени в игрите.

Един експеримент, който си направих - в продължение на една седмица снимах вечер или сутрин дрехите, които събличам вечерта. Нямам навика да ги прибирам, а остават да лежат някъде. Понякога - разхвърляни, друг път - подредени...

Цвете за 8ми март. Влюбих се в него. Така и не успях да открия точно как се казва. Завещах го на майка, след като се изнесох. Тя се грижи добре за него.


Излет до Сопот - беше по време на ваканцията за 1. май. През по-голямата част от времето се припичах на слънце, а другите се качиха с лифта догоре.

Това пък беше разходка до с. Косово. Уж по работа - трябваше да проучим терена за тиймбилдинг. Видя ми се по-хубаво отпреди. Сигурно заради времето - по-зелено, по-оживено... А разходката приключи с обилен обяд.

Един уикенд на Каваците. Все още беше учудващо спокойно и имаше предостатъчно място за палатките.

Тръгнахме уж за събора в Левочево. Спахме в Смолян, при баба, две коли хора. До събора така и не стигнахме, но видяхме други чудни места, които до този момент не познавах. За мен това пътуване дойде непосредствено след един изтощителен тиймбилднг на Боровец и очевидно съм имала нужда от почивка.

Септемврийската почивка на Св. Влас. Бяхме компания от около петнайсет души. Сред тях и Васко. Щом чуеше неговото парче - Can't Stop the Rock - ставаше неудържим.

На Сахаттепе, през декември - повече снимки от този ден има в един от последните постове.

05 January 2008

В края на една дълга ваканция

Да, видя й се краят на ваканцията. И понеже по време на почивката не отделях време за блога, реших да покажа малко снимки от последните седмици.

Първият сняг в Пловдив. Една много хубава разходка с Тонито и Тошо на Сахаттепе.

Планът беше с Тошо да разходим кучетата. Само че, заради снега, той не можа да докара неговата Вики от Брестник - селото, в което живее на воля. Така че за Вихър това беше самотна разходка, без дама.




По-късно Тони празнуваше рождения си ден. Беше забавна и приятна вечер. С много хора, смях и хубави подаръци.


За разлика от повечето други гости, които сменяха местата си, за да се видят с този-онзи, ние останахме неподвижни. Чудя се как издържахме на седенето в продължение на часове. Добре че разказах няколко пъти вица за затворниците, които решили да правят секс. За да е по-изразително, на определено място от историята се налагаше да стана. Добре ми подейства лекото раздвижване.
И още една разходка на Сахаттепе. Този път вечерна. Валеше Големият Сняг. На тепето, естествено, нямаше други хора. Вихър обаче е достатъчно страшен за непознати и когато съм с него, не се притеснявам да ходя на по-диви места. Всичко беше затрупано, нямаше път, а нашият водач-пазач проправяше пъртина. Накрая заприлича на павиан - снегът беше замръзнал по козината му и образуваше дълги бели ресни, които на фона на черната му грива изглеждаха наистина смешно.

Светла има снежинка вместо нос

14 December 2007

Декември - официален месец на рождените дни

За мен декември винаги е бил месецът с най-много празници - не толкова заради Коледа и някой друг имен ден, а заради многобройните рождени дни на приятели и роднини. Започва се още от края на ноември и почти всеки ден има поне по един празник.
Миналия уикенд, например, празнувах три рождени дни. През седмицата с Роси направихме общо празнуване, както обикновено, а следващото парти е планувано за събота. Не е зле, нали? Е, малко е изморително, но пък си струва.
Ето и малко снимки от 30-годишнината на Вики. Събота вечер в Петното.

Вики с подаръците

Експериментите на Христо със скоростта и светлината

Новите ми ботушки - купих си ги същия ден от един детски магазин. Моят си подарък за рождения ден :)

Две жени на 33

С Роси по традиция празнуваме рождените си дни заедно. Така беше и снощи - много приятен купон вкъщи. С повече деца и по-малко алкохол отпреди :*)
И понеже последните години не се снимаме много-много, реших да покажа снимки от предишни купони.

В Relax - мястото, където правят най-хубавите коктейли в Пловдив


И една година по-рано - когато ставахме на 30. "Енфието" беше новото място, в което обичахме да ходим...