Писмо до Господ

Спомням си, че в края на 2007 публикувах снимки от годината, които свързвах с различни преживявания. Сега ми се искаше да публикувам части от хартиения си дневник. Бях си наумила да избера по един кратък откъс от всеки месец от 2008. Не намерих обаче време за това занимание - от срещи с приятели най-вече.
Но попаднах на нещо, което ме впечатли и ми се прииска да споделя - в това любовно писмо до Господ открих и някои от своите истини на 2008.

Честита Нова Година!

За чувствата и действията

Моето вдъхновение в днешния дъждовен ден.

Love Won't Leave Me Alone

Тези нощи заспивам с музика в ушите. И се събуждам все на едно и също парче. Търся логично обяснение - сигурно е по-високо от останалите.
А сутринта в просъница си пеех едно друго. Това пък откъде ми беше дошло на ум??? Много ми е любимо и, странно, не ми е тъжно изобщо, даже напротив.

Последва пролетно успиване

Мдаа, след пролетното събуждане така се събудих, че забравих, че съществува интернет. Всъщност причината е много банална: работа. И то в повечето случаи работа, свързана с път, която отнема още повече време.
Та сега съм в Плевен, в един много семпъл хотел, който се намира в странична уличка, между жилищни блокове. И откраднах малко минутки, за да съживя блога.
Впечатлена съм от Ловеч - това исках да напиша. Много ми хареса градчето и начинът, по който изглеждаха хората. Само че ми се видя пусто. Не знам дали по принцип е така, или на такъв ден попаднахме. И ако в много случаи се дразня на наличието на туристи в някои градове, в Ловеч имах чувството, че точно те липсват. Странно, защото на мен мястото ми се стори интересно за туристи. Така че, ако имате път натам, разходете се. Сега е зелено и красиво, и чисто...

Едно спонтанно пътуване до Странджа

Местното училище в едно странджанско село. Тъжна гледка - голяма сграда, без прозорци, кой каквото могъл - откраднал. Изкушихме се да разгледаме вътре. Материали, онагледяващи съдържанието на уроци по математика, химия, български, литература, руски, френски - разпиляни по пода, затрупани с мръсотии. Жалко, защото предполагам, че една голяма част от тях биха могли да се използват и сега. Видовете триъгълници или спрежението на глаголите не са се променили през последните двадесет години...
Коментирахме след това - училището беше като нагледен урок по ценностите на нашето време. Беше изчезнало това, което беше най-ценно - паркетът, дървените чинове и черните дъски за огрев. По земята се въргаляха книги и свидетелства за завършено образование. Очевидно никой не се интересуваше от тях.

Това училище трябва наистина много отдавна да е изоставено. По стената още имаше портрети на Георги Димитров и плакати с пионерчета. Впечатлих се всъщност колко положителни послания носеха. Дали днес някой повтаря на децата достатъчно често, че е хубаво да се трудиш и твориш?
П.П. Извинявам се за лошото качество на снимките. Направих ги с телефона, а сега нямам много време да ги оправям.

Facebook = Big Brother?

След като прочетох тази статия, сериозно се замислих за моето интернет присъствие...