Есенни наслади

Един много приятен следобед в artnewscafe, макар и с лаптопа, прекаран в четене на теории за конфликти.

За да се разсея, реших да публикувам снимки от една скорошна разходка в гората.
Тази есен е наистина невероятно красива - с много слънце и чести пътувания извън града.

Мястото беше над Лъки, а до там се стигаше само с джип.


За първи път от дълго време не ме беше страх да гледам от високите скали надолу.

Опитахме сърцевината на магарешки бодил - уж ставала за ядене. Но шипките и дренките определено повече ни се усладиха.


Накрая Вихър беше щастлив, изтощен, с голяма грива от стотици осили.

18:18

Толкова показваше часовникът на компютъра, когато реших да отворя блога си. Замислих се какво се случи последните седмици до днес - вторник, 18:18 часа...

Напоследък не откривам никакво време за интернет. Разни интересни хора - стари познати - ме откриват във фейсбук. Само потвърждавам запитванията им за приятелство, без да драсна и ред.

Случват се хубави неща.
Бях в Италия за няколко дни - в градове, които не познавах преди...

Едни от най-близките ми приятели се ожениха, а покрай сватбата се случиха обичайните моминско и ергенско парти и срещи с хората, които живеят далеч оттук и които сватбата беше събрала за кратко...

Направихме официално откриване на новия офис с много гости. Беше наистина приятно...

За две седмици живея при нашите и се опитвам да си създам някакъв ред в стаята. Е, не се престаравам особено. Наслаждавам се на пътя за работа през градската градина...

А сега бързам за боулинг с колегите. Радвам се, че поне толкова успях да напиша.
И качих снимките от Италия.

Интимно пътуване с Antonius

За съжаление, Antonius не беше смугъл мъж със средиземноморско потекло, а един от двата сушилника, които купихме от солунската ИКЕА. Не знам как се случи, но този път съвсем се самозабравихме с пазаруването, а единственият мъж, който беше с нас, бързо изгуби контрол над ситуацията. Така подобрихме собствения си рекорд от 200 евро/час и след петчасово пазаруване ни бяха необходими още 2.5 часа да подредим багажа.
На връщане трите жени се оказахме притиснати от двата Антониуса на задната седалка. Отпред до шофьора се беше настанил Liden TV (както се вижда от името, има нещо общо с телевизията - просто поставка за телевизор), но и неговото положение не беше розово, притиснат от резервната гума, лаптопа и куфарчето с инструменти.
Поздравленията бяха за шофьора, който спечели играта на тетрис с багажа, не уцели нито една дупка по пътя, изтърпя женското хихикане, не даде пари на софийските пътни полицаи и ни върна в Пловдив живи и здрави и в добро настроение!
А за нас остана удовлетворението да се ровим в големите и малки торби и пакети и да подреждаме новите придобивки в офиса, а довечера и по къщите.

Обещаните снимки

Чета по-надолу и виждам, че съм обещала снимки от Хърватска. Ами ето ги...

А тази е една от любимите ми. На десктопа ми е. Роси каза: "Какви сме щастливи мекици..."

Разкази за Хърватска

Тези дни разказвам за Хърватска почти нон-стоп. А все още не съм разказала на някои от хората, на които най-много бих искала.
Много хубаво беше това пътешествие. За една седмица събрах толкова впечатления, че накрая имах чувството, че съм прекарала в тази страна цял месец.
Силно препоръчвам разказа на Еличката...

Сватбено пътешествие

Сега изведнъж осъзнах, че напоследък само пиша (е, вярно, по веднъж на месец), но пак си е само писане. Затова реших да сложа малко снимки. От последното пътешествие.
Няколко дни в Габрово и габровския балкан по повод на една международна сватба.

Роклята, която толкова дълго търсих специално за сватбата, получи заслужено възхищение ; )

Костенковци (ударението е на първото "о") се оказа изключително приятно и спокойно място

Когато не обикаляхме околностите, не ядяхме кебапчета и не пиехме ракия в чест на младоженците, лежахме с книжка в ръка около басейна


В това дворче най-често прекарвахме вечерите. Аз обаче си имах едно друго по-любимо, по-уютно...

Продължение на пътеписа

След Плевен бях в Русе и Велико Търново - и на двете места много ми хареса. Клишето, че Русе е европейски град, е съвсем оправдано, а във Велико Търново става все по-красиво. Иначе тази седмица започнах в София и се очертава да я завърша някъде между Кричим и Михалково.
За малкото време обаче, което прекарах в Пловдив, се забавлявах истински. Бях на бал - чувствах се като абитуриентка за втори път. Поводът беше 50 годишнината от основаването на гимназията. Настроението беше страхотно, а купонът - незабравим. Точно като на бал :)
Снимки тук.

Последва пролетно успиване

Мдаа, след пролетното събуждане така се събудих, че забравих, че съществува интернет. Всъщност причината е много банална: работа. И то в повечето случаи работа, свързана с път, която отнема още повече време.
Та сега съм в Плевен, в един много семпъл хотел, който се намира в странична уличка, между жилищни блокове. И откраднах малко минутки, за да съживя блога.
Впечатлена съм от Ловеч - това исках да напиша. Много ми хареса градчето и начинът, по който изглеждаха хората. Само че ми се видя пусто. Не знам дали по принцип е така, или на такъв ден попаднахме. И ако в много случаи се дразня на наличието на туристи в някои градове, в Ловеч имах чувството, че точно те липсват. Странно, защото на мен мястото ми се стори интересно за туристи. Така че, ако имате път натам, разходете се. Сега е зелено и красиво, и чисто...

Едно спонтанно пътуване до Странджа

Местното училище в едно странджанско село. Тъжна гледка - голяма сграда, без прозорци, кой каквото могъл - откраднал. Изкушихме се да разгледаме вътре. Материали, онагледяващи съдържанието на уроци по математика, химия, български, литература, руски, френски - разпиляни по пода, затрупани с мръсотии. Жалко, защото предполагам, че една голяма част от тях биха могли да се използват и сега. Видовете триъгълници или спрежението на глаголите не са се променили през последните двадесет години...
Коментирахме след това - училището беше като нагледен урок по ценностите на нашето време. Беше изчезнало това, което беше най-ценно - паркетът, дървените чинове и черните дъски за огрев. По земята се въргаляха книги и свидетелства за завършено образование. Очевидно никой не се интересуваше от тях.

Това училище трябва наистина много отдавна да е изоставено. По стената още имаше портрети на Георги Димитров и плакати с пионерчета. Впечатлих се всъщност колко положителни послания носеха. Дали днес някой повтаря на децата достатъчно често, че е хубаво да се трудиш и твориш?
П.П. Извинявам се за лошото качество на снимките. Направих ги с телефона, а сега нямам много време да ги оправям.

Друга гледна точка

Ето и снимките, които Краси прави на морето.

Im Juli

Im Juli е един от филмите, които изгледах на морето през септември. Свеж и приятен. Усеща се, че е правен от млад режисьор - зарежда с много ентусиазъм и известна доза наивност.
Впечатлих се още от Uzak и Everything You Always Wanted to Know About Sex * But Were Afraid to Ask.
Uzak ми хареса по-малко от "Климати" (Iklimler) - другия филм на същия режисьор, който познавам. Май просто ми дойде прекалено сериозен като за следобеден филм на морето.
А от филма на Уди Алън "What Happens During Ejaculation?" ми стана любимата част. Всъщност тя беше единствената, която гледах в компания. Сигурно затова ми се стори толкова забавна. Неговите филми все повече ме заинтригуват...
Иначе почивката беше различна. Времето като цяло се вписваше в категорията "лошо". На мен обаче ми хареса. Трудно ми е да опиша усещането - нещо като очарователна меланхолия. Даже "меланхолия" е много силна дума. Някак си ми беше уютно и да се разхождам, и да си чета, и да гледам филми, и да седя на верандата, и евентуално да се припичам на слабото есенно слънце.
Ето и снимки.

Усмивки, слънце и море в края на лятото

Заглавието заимствах от Викито - така беше кръстила албума с морските снимки, който ми изпрати днес. Реших някои от тях да кача тук. За да са ми под ръка, когато ми се прииска да си спомня за това приключение.

Хола на къщата, в която спахме.

Христо прекара доста време в снимане на гларуси и изпробване на различните възможности на камерата.

Ако гледахме в една посока, снимката щеше да е съвсем смешна.

Тази снимка ми напомня снимките на родителите ми от седемдесетте. Силни цветове и черни хора.



Така приключи плажът първия ден. На следващия се преместихме на юг.

Mais Feliz

Por um segundo mais feliz...

Даaa, заради пътуването, морето, няколко незабравими гледки, вкусните пърленки на неочаквано място, когато вече бяхме прималели от глад, компанията и, естествено, Бебел Жилберто...
Харесват ми малките концерти. Общуването с артистите е по-близко, непосредствено. Така беше и този път. Сякаш си говориш на по едно питие, задушевно е. А Бебел звучеше мнооого добре наживо, наистина.

Пак за Родопите

Някои от снимките на Викито. От пътуването до Смолян.


Тези горе са от неделната закуска. Маги много ми харесва с новата си прическа.







Представям си, че Маги и Киро търсят четирилистни детелини. Или пък ягоди... или гъби разни... Обаче аз какво търся във водата???

Морските снимки

Ето и снимките. От два различни фотоапарата са и не са подредени съвсем в хронологична последователност. Пробвах да ги подредя, но връзката е бавна в момента и не ми се занимава. Всъщност, струва ми се, че даже няма нужда.

Ех, морето

Искаше ми се да пиша повече за онова пътешествие до Смолян и разни други местенца в Родопите, но междувременно бяхме за кратко до морето. Така вече не ми се мисли за планината. Не ми се и работи особено. Загубих концентрация, и мотивация за работа също.
Всъщност поводът да пътуваме беше едно парти на Cacao Beach. Но то май остана някак между другото.
Все още нямам много снимки. Може би утре.

Спахме в апартамент на брега на морето. Вечер заспивах с шума на вълните, а сутрин се събуждах, отварях очи и виждах морето. Много, много хубаво...


Това са малко снимки от първия плаж, вечерта, след като пристигнахме.

А тази е от последните, които направих. Малко преди да тръгнем, на паркинга.
Като кача снимките, ще се постарая да пиша под тях, че така май се получава хаотично.

Два дни на хлад

В Родопите. Много беше хубаво. Пламен обеща да прави снимки за моя блог, но още не ги е изпратил ;)
Затова засега само тези.

Още морски впечатления

Първият уикенд на морето за това лято.

Залата в хотела в Бургас, където правихме интервютата. Почувствахме се като в магическия театър от "Степния вълк". Само Пабло липсваше. Или се криеше зад завесите, кой знае.

В края на деня се отправихме към Каваците. По пътя още няколко телефонни разговори, свързани с работа. И след това КРАЙ! Вече бяхме на на морето.
Докато опъвахме палатката, един немски чичо дойде да ни пита колко ни струва престоят в къмпинга. Проучане на пазара. На изненадващо приличен английски.
Затова гледаме така ангажирано в една посока.

Първата баня вечерта. Стана ни студено.

Косата на Светла много смешно се накъдри от солената вода.

Следват малко от творенията на иновативната созополска школа в рекламата.

Светеща реклама на кръчма, която очевидно се казва Русалка. Не може да се отрече, че е далеч по-оригинална от тези на Кока-кола или Загорка.

А този стоеше пред една друга кръчма. Не знам как се е озовал там. Не знам защо с куфар. И накъде гледа??? Може би чака русалката...

Още морски снимки тук.