Какво ли е да не работиш в продължение на десет дни?

Този въпрос си зададохме в офиса преди около седмица, когато трескаво се опитвахме да свършим цялата работа тази година. Не успяхме, въпреки че оставахме до осем почти всеки ден. Бяхме забравили какво е чувството да не работиш за по-дълго от един уикенд.
Йеееее, страхотно е! Сега дори се налага да ставам по-рано, отколкото ми се иска, за да успея да направя всичко, което ми се иска: разходки, гости вкъщи, гости у приятели, парти вечери, празнуване с родителите... С една дума: (х)айлязувам, както би казала баба, Бог да я прости.

Декември - официален месец на рождените дни

За мен декември винаги е бил месецът с най-много празници - не толкова заради Коледа и някой друг имен ден, а заради многобройните рождени дни на приятели и роднини. Започва се още от края на ноември и почти всеки ден има поне по един празник.
Миналия уикенд, например, празнувах три рождени дни. През седмицата с Роси направихме общо празнуване, както обикновено, а следващото парти е планувано за събота. Не е зле, нали? Е, малко е изморително, но пък си струва.
Ето и малко снимки от 30-годишнината на Вики. Събота вечер в Петното.

Вики с подаръците

Експериментите на Христо със скоростта и светлината

Новите ми ботушки - купих си ги същия ден от един детски магазин. Моят си подарък за рождения ден :)

Две жени на 33

С Роси по традиция празнуваме рождените си дни заедно. Така беше и снощи - много приятен купон вкъщи. С повече деца и по-малко алкохол отпреди :*)
И понеже последните години не се снимаме много-много, реших да покажа снимки от предишни купони.

В Relax - мястото, където правят най-хубавите коктейли в Пловдив

И една година по-рано - когато ставахме на 30. "Енфието" беше новото място, в което обичахме да ходим...

"Как оглупях"

Вдъвнових се от Капитал Light и тези дни се регистрирах в www.bookcrossing.com
Току-що пуснах и първата си книга. Като за начало не можа да отлети много надалеч, понеже Роси - моята приятелка и колежка от съседното бюро - ме "издебна" и я взе. Вълнувам се обаче какво ще стане с нея след това. За книгата, де, не за Роси. С Роси така или иначе се вълнуваме ежедневно за нашите си работи...

Още си седя...

...на работното ежедневие.
Е, междувременно към него се прибави и довършването на новия офис. Тичането до "обекта", общуването с майстори... Но не се оплаквам, де. Просто ми остава все по-малко време за интернет. Или, по-точно казано, опитвам се да използвам свободното си време за срещи с приятели, четене на книжки, сън и други любими неща...

Работно ежедневие

Ами да, по-банално заглавие от това не успях да измисля. Седмицата започна с късно оставане в офиса. Тюх! Току-що приключих с писането на имейли до клиенти, на които не е удобно да се обаждам по това време. А и напоследък всички искат да идват на интервю след 17.30. Така че, колкото и да ми се иска, няма как да си тръгвам рано. Всъщност тези дни се поизсилих, за да може до края на седмицата да свършвам навреме. Утре ми е вечерта за танци. В четвъртък започва Киномания, а в петък е "ейчарският" форум в София.

Вече обаче не ме свърта тук. В този момент определено предпочитам ледения вятър навън пред топличкия офис и светещия монитор...

Тайната Златна ракла

Тази вечер се открива поредното издание на Златната ракла. Миналата година за пръв път разбрах, че прожекциите са отворени за посетители. Малко случайно стана. Но вече съм подготвена, така че в очакване на фестивала през последните дни се оглеждах за информация за филмите, които ще участват. Оказа се, че програмата е поместена на едно тайно място в сайта. Доста порових, докато я открия, но не се отказах. Беше там - "новина" за уважаемите колеги. В общи линии дотам се изчерпа ентусиазмът ми, след като видях многото заглавия и абсолютно нищо повече за тях. Абсурдно е да търся в интернет информация за всяка прожекция.
И все пак е шанс да гледам нещо по-различно, особено от документалното кино.
Може би просто ще видя кой ден от седмицата ще успея да свърша работа навреме и ще рискувам с филма, който ще прожектират тогава.

Пердета на розови и зелени цветя

Вече си имаме и пердета в квартирата. Снощи, като се прибрах и ги видях окачени, ми стана толкова весело :))
През седмицата не остава време да се занимаваме с обзавеждането, но след всеки уикенд се сдобиваме с нещо ново.


Получихме и поредния подарък - стойка за дискове.

Краят на работния ден със "Sunny"

Винаги, когато съм сама в офиса, времето минава много бързо. Между многото телефонни обаждания някак успях да свърша и другата работа. Един куп планирани интервюта за другата седмица. Първото - в 8.30 в понеделник. Няколко разговора с клиенти. Няколко оферти. Някои важни хора не успях да открия. Малко чат с Милена, която, както винаги, успя да ме развесели. Смях се с глас.
И за настроение цял следобед слушах разни соул парчета от седемдесетте...
Май това е равносметката от днес... А, и обяда в Арменското, естествено. Вкусни чушки в доматен сос в приятната компания на Мими и Тихо и с безупречното обслужване на Дима.
...И, не щеш ли, дойде време за уикенда. Изключвам компютъра и изскачам - малко по магазините, душ вкъщи и "Здравей, петък вечер!" :)

Backstreet Boys are Back

Днес един очарователен танцьор ни позабавлява в офиса.
Били, мерси, че го сподели с нас ; )

Новини

Почти един месец, откак не съм писала. Доста неща се случиха през това време.
Живея в нов дом.
Каним се да купуваме нов офис.
С близките ми също се случват новости - един купува жилище, друг се връща от чужбина, трети се мести в друг град, четвърти - с нова работа...
Харесва ми това време на промени. Само че покрай тях май не остава време да се виждаме и да си разказваме...

Друга гледна точка

Ето и снимките, които Краси прави на морето.

Офис забавления

Днес в офиса имахме много забавни преживявания с Икономедиа или по-скоро с кол центъра, който ги обслужва, предполагам.
Веднъж се обадиха, за да ни предложат безплатни броеве от "Строителство Градът" и някакво друго издание за имоти, защото спред тях било близко (?!) до нашия предмет на дейност.
Малко по-късно се обади друго момиче, да ни предложи безплатна книга, ако се абонираме за "Дневник" (ние преди около две седмици подновихме абонамента си за "Дневник" за една година). Като разбра това, момичето предложи да се абонираме за "Капитал", за да не изпуснем подаръка. За съжаление обаче, не можа да ни каже кога изтича абонаментът за "Капитал" - нещо, което и ние не помним. Обеща да провери. След малко се обади отново и каза, че ще получим книгата с първия брой на "Капитал" от новия абонамент. Не се знае кога ще дойде този нов абонамент, защото не станало ясно кога изтича старият, но е важно СЕГА да направим поръчката, за да получим книгата.
Накрая се обади трета служителка да ни предложи комплект книги, ако направим нов абонамент за "Мениджър", тъй като нашият вече изтичал. Май последното обаждане беше най-адекватно, обаче, подготвена от предишните три, Роси едва сдържаше смеха си, докато говореше по телефона. А като затвори, вече се разсмяхме с пълна сила :)))

Im Juli

Im Juli е един от филмите, които изгледах на морето през септември. Свеж и приятен. Усеща се, че е правен от млад режисьор - зарежда с много ентусиазъм и известна доза наивност.
Впечатлих се още от Uzak и Everything You Always Wanted to Know About Sex * But Were Afraid to Ask.
Uzak ми хареса по-малко от "Климати" (Iklimler) - другия филм на същия режисьор, който познавам. Май просто ми дойде прекалено сериозен като за следобеден филм на морето.
А от филма на Уди Алън "What Happens During Ejaculation?" ми стана любимата част. Всъщност тя беше единствената, която гледах в компания. Сигурно затова ми се стори толкова забавна. Неговите филми все повече ме заинтригуват...
Иначе почивката беше различна. Времето като цяло се вписваше в категорията "лошо". На мен обаче ми хареса. Трудно ми е да опиша усещането - нещо като очарователна меланхолия. Даже "меланхолия" е много силна дума. Някак си ми беше уютно и да се разхождам, и да си чета, и да гледам филми, и да седя на верандата, и евентуално да се припичам на слабото есенно слънце.
Ето и снимки.

Усмивки, слънце и море в края на лятото

Заглавието заимствах от Викито - така беше кръстила албума с морските снимки, който ми изпрати днес. Реших някои от тях да кача тук. За да са ми под ръка, когато ми се прииска да си спомня за това приключение.

Хола на къщата, в която спахме.

Христо прекара доста време в снимане на гларуси и изпробване на различните възможности на камерата.

Ако гледахме в една посока, снимката щеше да е съвсем смешна.

Тази снимка ми напомня снимките на родителите ми от седемдесетте. Силни цветове и черни хора.



Така приключи плажът първия ден. На следващия се преместихме на юг.

Mais Feliz

Por um segundo mais feliz...

Даaa, заради пътуването, морето, няколко незабравими гледки, вкусните пърленки на неочаквано място, когато вече бяхме прималели от глад, компанията и, естествено, Бебел Жилберто...
Харесват ми малките концерти. Общуването с артистите е по-близко, непосредствено. Така беше и този път. Сякаш си говориш на по едно питие, задушевно е. А Бебел звучеше мнооого добре наживо, наистина.

За добро настроение

Едно видео, което много ме зарежда. На сайта има и други забавни филмчета, но това ми е любимо.

Пак за Родопите

Някои от снимките на Викито. От пътуването до Смолян.


Тези горе са от неделната закуска. Маги много ми харесва с новата си прическа.







Представям си, че Маги и Киро търсят четирилистни детелини. Или пък ягоди... или гъби разни... Обаче аз какво търся във водата???

Мохабет на Джумаята

От няколко дни преминаването покрай джамията стана съвсем неприятно заради ремонтите. Днес се наложи няколко пъти да минем оттам и всеки път се чудехме откъде да заобиколим. Но ни стана много весело, като видяхме с Роси две жени, които си говореха сладко на средата на работната площадка. Очевидно не се смущаваха от праха и багера...

Самурайска музика

Наскоро открих ново радио.
www.samurai.fm
Страхотна музика!
Има богат архив от сетове на различни диджеи и непрекъснато качват нови. Тези дни не можем да му се нарадваме...

Морските снимки

Ето и снимките. От два различни фотоапарата са и не са подредени съвсем в хронологична последователност. Пробвах да ги подредя, но връзката е бавна в момента и не ми се занимава. Всъщност, струва ми се, че даже няма нужда.

Ех, морето

Искаше ми се да пиша повече за онова пътешествие до Смолян и разни други местенца в Родопите, но междувременно бяхме за кратко до морето. Така вече не ми се мисли за планината. Не ми се и работи особено. Загубих концентрация, и мотивация за работа също.
Всъщност поводът да пътуваме беше едно парти на Cacao Beach. Но то май остана някак между другото.
Все още нямам много снимки. Може би утре.

Спахме в апартамент на брега на морето. Вечер заспивах с шума на вълните, а сутрин се събуждах, отварях очи и виждах морето. Много, много хубаво...


Това са малко снимки от първия плаж, вечерта, след като пристигнахме.

А тази е от последните, които направих. Малко преди да тръгнем, на паркинга.
Като кача снимките, ще се постарая да пиша под тях, че така май се получава хаотично.

Два дни на хлад

В Родопите. Много беше хубаво. Пламен обеща да прави снимки за моя блог, но още не ги е изпратил ;)
Затова засега само тези.

Още морски впечатления

Първият уикенд на морето за това лято.

Залата в хотела в Бургас, където правихме интервютата. Почувствахме се като в магическия театър от "Степния вълк". Само Пабло липсваше. Или се криеше зад завесите, кой знае.

В края на деня се отправихме към Каваците. По пътя още няколко телефонни разговори, свързани с работа. И след това КРАЙ! Вече бяхме на на морето.
Докато опъвахме палатката, един немски чичо дойде да ни пита колко ни струва престоят в къмпинга. Проучане на пазара. На изненадващо приличен английски.
Затова гледаме така ангажирано в една посока.

Първата баня вечерта. Стана ни студено.

Косата на Светла много смешно се накъдри от солената вода.

Следват малко от творенията на иновативната созополска школа в рекламата.

Светеща реклама на кръчма, която очевидно се казва Русалка. Не може да се отрече, че е далеч по-оригинална от тези на Кока-кола или Загорка.

А този стоеше пред една друга кръчма. Не знам как се е озовал там. Не знам защо с куфар. И накъде гледа??? Може би чака русалката...

Още морски снимки тук.

Криси и Гого

Дъщеричката на братовчед ми. Родена е на 12. декември. Избраха си тази дата, защото е от малкото свободни. В нашето семейство декември месец е доста запълнен откъм имени и рождени дни.
Вчера бяха на гости вкъщи. Основното й занимание беше да храни котарака.



А тази снимка ми стана любима. Голямото домашно галене...

Сефтето на морето