True Films

Попаднах на този блог с коментари за филми. Някои от филмите ме заинтригуваха и мисля да ги потърся. Като филма за учещите сгради, например.

В настроение за филми

Със студеното време естествено дойде и желанието ми да прекарвам повече време в гледане на филми. Киноманията очевидно не ми беше достатъчна, та се включих и в други филмови събирания.
И като се замисля, бих препоръчала всички филми, които изгледах напоследък, заради едно или друго. Или съм станала по-непретенциозна, или по-внимателно съм направила предварителната селекция.
Изкуших се да споделя впечатленията си за последните два.

Vicky Cristina Barcelona почти изобщо не ми приличаше на филм на Уди Алън. Очаквах да е далеч по-остроумен. Но и така ми хареса - вдъхновяващи кадри от Барселона, красиви хора, с вкус към живота. Зарежда с оптимизъм и мечти за пътешествия, макар че като цяло "поуката" ми остана неясна :)))
(Заключението за поуката откраднах от Д., защото много ми хареса).
Една приятелка на шега направи извод за брюнетките и блондинките, който беше в полза на брюнетките и поради този факт няма да споделя ; )

Paris имаше страхотна музика. През първата половина на филма имах усещането, че вече съм го гледала. В някой друг френски филм, без значение кой. Толкова беше френски - екзистенциален и интелектуален. И в крайна сметка ме очарова. Видя ми се искрен, без претенции и, колкото и да е банално, ме накара да се замисля за дребните неща.
Не че днес не потънах напълно в офис рутината...

Тайната Златна ракла

Тази вечер се открива поредното издание на Златната ракла. Миналата година за пръв път разбрах, че прожекциите са отворени за посетители. Малко случайно стана. Но вече съм подготвена, така че в очакване на фестивала през последните дни се оглеждах за информация за филмите, които ще участват. Оказа се, че програмата е поместена на едно тайно място в сайта. Доста порових, докато я открия, но не се отказах. Беше там - "новина" за уважаемите колеги. В общи линии дотам се изчерпа ентусиазмът ми, след като видях многото заглавия и абсолютно нищо повече за тях. Абсурдно е да търся в интернет информация за всяка прожекция.
И все пак е шанс да гледам нещо по-различно, особено от документалното кино.
Може би просто ще видя кой ден от седмицата ще успея да свърша работа навреме и ще рискувам с филма, който ще прожектират тогава.

Im Juli

Im Juli е един от филмите, които изгледах на морето през септември. Свеж и приятен. Усеща се, че е правен от млад режисьор - зарежда с много ентусиазъм и известна доза наивност.
Впечатлих се още от Uzak и Everything You Always Wanted to Know About Sex * But Were Afraid to Ask.
Uzak ми хареса по-малко от "Климати" (Iklimler) - другия филм на същия режисьор, който познавам. Май просто ми дойде прекалено сериозен като за следобеден филм на морето.
А от филма на Уди Алън "What Happens During Ejaculation?" ми стана любимата част. Всъщност тя беше единствената, която гледах в компания. Сигурно затова ми се стори толкова забавна. Неговите филми все повече ме заинтригуват...
Иначе почивката беше различна. Времето като цяло се вписваше в категорията "лошо". На мен обаче ми хареса. Трудно ми е да опиша усещането - нещо като очарователна меланхолия. Даже "меланхолия" е много силна дума. Някак си ми беше уютно и да се разхождам, и да си чета, и да гледам филми, и да седя на верандата, и евентуално да се припичам на слабото есенно слънце.
Ето и снимки.

La Mome

Снощи гледах "La Mome". На български филмът е преведен като "Едит Пиаф: живот в розово". Много вълнуваща история, без да залита към мелодрамата. Животът на Едит Пиаф, представен по-скоро с възхищение към таланта й, а пикантните подробности остават настрана. Дори не усетих, че филмът е дълъг над два часа.
С две думи: гледайте го!