Най-накрая сватбени снимки

Нямах търпение да видя снимки от сватбата на Миша и Шон. Както се надявах, Хана е качила междувременно. Много ми харесват, а тази ми е любимата.

Сватбено пътешествие

Сега изведнъж осъзнах, че напоследък само пиша (е, вярно, по веднъж на месец), но пак си е само писане. Затова реших да сложа малко снимки. От последното пътешествие.
Няколко дни в Габрово и габровския балкан по повод на една международна сватба.

Роклята, която толкова дълго търсих специално за сватбата, получи заслужено възхищение ; )

Костенковци (ударението е на първото "о") се оказа изключително приятно и спокойно място

Когато не обикаляхме околностите, не ядяхме кебапчета и не пиехме ракия в чест на младоженците, лежахме с книжка в ръка около басейна


В това дворче най-често прекарвахме вечерите. Аз обаче си имах едно друго по-любимо, по-уютно...

Обратното броене започна

Ихааа, дойде време за отпуски най-накрая! Така очаквах почивката, а сега изведнъж дойде и това ми създава допълнителен стрес, понеже се оказа, че изобщо не съм готова с нищо. И всичко в последния момент...
Е, не се оплаквам, де. Всъщност напрежението е от онова най-сладкото - в очакване на път, среща със стари приятели, запознаване с нови места и хора...
Ще има снимки след това!

Love Won't Leave Me Alone

Тези нощи заспивам с музика в ушите. И се събуждам все на едно и също парче. Търся логично обяснение - сигурно е по-високо от останалите.
А сутринта в просъница си пеех едно друго. Това пък откъде ми беше дошло на ум??? Много ми е любимо и, странно, не ми е тъжно изобщо, даже напротив.

Един дерт по-малко : )

Ами да - свърши Европейското първенство по футбол и с това ангажиментите намаляха. Няма да се чудим къде да гледаме срещите. Ще има повече свободни вечери. Като се замисля, от финала на Ролан Гарос почти не е имало вечер, в която да излезем с приятели просто така, за да се видим. Събирахме се, за да гледаме мачове. Открихме и оценихме заведенията с плазми ;-)
Испанците не бяха моят фаворит, но се радвам за тях. Много сладки снимки на испанската общност в Торонто.

Продължение на пътеписа

След Плевен бях в Русе и Велико Търново - и на двете места много ми хареса. Клишето, че Русе е европейски град, е съвсем оправдано, а във Велико Търново става все по-красиво. Иначе тази седмица започнах в София и се очертава да я завърша някъде между Кричим и Михалково.
За малкото време обаче, което прекарах в Пловдив, се забавлявах истински. Бях на бал - чувствах се като абитуриентка за втори път. Поводът беше 50 годишнината от основаването на гимназията. Настроението беше страхотно, а купонът - незабравим. Точно като на бал :)
Снимки тук.

Последва пролетно успиване

Мдаа, след пролетното събуждане така се събудих, че забравих, че съществува интернет. Всъщност причината е много банална: работа. И то в повечето случаи работа, свързана с път, която отнема още повече време.
Та сега съм в Плевен, в един много семпъл хотел, който се намира в странична уличка, между жилищни блокове. И откраднах малко минутки, за да съживя блога.
Впечатлена съм от Ловеч - това исках да напиша. Много ми хареса градчето и начинът, по който изглеждаха хората. Само че ми се видя пусто. Не знам дали по принцип е така, или на такъв ден попаднахме. И ако в много случаи се дразня на наличието на туристи в някои градове, в Ловеч имах чувството, че точно те липсват. Странно, защото на мен мястото ми се стори интересно за туристи. Така че, ако имате път натам, разходете се. Сега е зелено и красиво, и чисто...