За съжаление, Antonius не беше смугъл мъж със средиземноморско потекло, а един от двата сушилника, които купихме от солунската ИКЕА. Не знам как се случи, но този път съвсем се самозабравихме с пазаруването, а единственият мъж, който беше с нас, бързо изгуби контрол над ситуацията. Така подобрихме собствения си рекорд от 200 евро/час и след петчасово пазаруване ни бяха необходими още 2.5 часа да подредим багажа.
На връщане трите жени се оказахме притиснати от двата Антониуса на задната седалка. Отпред до шофьора се беше настанил Liden TV (както се вижда от името, има нещо общо с телевизията - просто поставка за телевизор), но и неговото положение не беше розово, притиснат от резервната гума, лаптопа и куфарчето с инструменти.
Поздравленията бяха за шофьора, който спечели играта на тетрис с багажа, не уцели нито една дупка по пътя, изтърпя женското хихикане, не даде пари на софийските пътни полицаи и ни върна в Пловдив живи и здрави и в добро настроение!
А за нас остана удовлетворението да се ровим в големите и малки торби и пакети и да подреждаме новите придобивки в офиса, а довечера и по къщите.
Тези дни работех доста над една презентация. Докато се ровех из интернет за разни рисунки, попаднах на ето тази илюстрацийка и някак си веднага се идентифицирах с тази със сините чорапки на дивана. Вярно, че "чорапите за спане", които си купих от Юск, са цикламени, около мен няма такова изобилие на флора и фауна, но точно така прекарвам повечето от късните вечери преди лягане.
