Love Won't Leave Me Alone

Тези нощи заспивам с музика в ушите. И се събуждам все на едно и също парче. Търся логично обяснение - сигурно е по-високо от останалите.
А сутринта в просъница си пеех едно друго. Това пък откъде ми беше дошло на ум??? Много ми е любимо и, странно, не ми е тъжно изобщо, даже напротив.

Един дерт по-малко : )

Ами да - свърши Европейското първенство по футбол и с това ангажиментите намаляха. Няма да се чудим къде да гледаме срещите. Ще има повече свободни вечери. Като се замисля, от финала на Ролан Гарос почти не е имало вечер, в която да излезем с приятели просто така, за да се видим. Събирахме се, за да гледаме мачове. Открихме и оценихме заведенията с плазми ;-)
Испанците не бяха моят фаворит, но се радвам за тях. Много сладки снимки на испанската общност в Торонто.

Продължение на пътеписа

След Плевен бях в Русе и Велико Търново - и на двете места много ми хареса. Клишето, че Русе е европейски град, е съвсем оправдано, а във Велико Търново става все по-красиво. Иначе тази седмица започнах в София и се очертава да я завърша някъде между Кричим и Михалково.
За малкото време обаче, което прекарах в Пловдив, се забавлявах истински. Бях на бал - чувствах се като абитуриентка за втори път. Поводът беше 50 годишнината от основаването на гимназията. Настроението беше страхотно, а купонът - незабравим. Точно като на бал :)
Снимки тук.

Последва пролетно успиване

Мдаа, след пролетното събуждане така се събудих, че забравих, че съществува интернет. Всъщност причината е много банална: работа. И то в повечето случаи работа, свързана с път, която отнема още повече време.
Та сега съм в Плевен, в един много семпъл хотел, който се намира в странична уличка, между жилищни блокове. И откраднах малко минутки, за да съживя блога.
Впечатлена съм от Ловеч - това исках да напиша. Много ми хареса градчето и начинът, по който изглеждаха хората. Само че ми се видя пусто. Не знам дали по принцип е така, или на такъв ден попаднахме. И ако в много случаи се дразня на наличието на туристи в някои градове, в Ловеч имах чувството, че точно те липсват. Странно, защото на мен мястото ми се стори интересно за туристи. Така че, ако имате път натам, разходете се. Сега е зелено и красиво, и чисто...

Amanuensis - a person employed to take dictation or to copy manuscripts

Така научих нова дума.

On this blue day, I want to be
nothing more than an amanuensis
to the birds, transcribing all the bits
and snatches of song riding in on the wind.

-- Barbara Crooker, "Transcription (Poem)"

Пролетно събуждане

Не съм писала тук отдавна. За сметка на това се върнах към хартиения дневник...

Какво ново? За пътуването до Солун Еличката разказа, след като се върнахме. Макар и за кратко, беше много приятно изживяване...

Усилено се занимаваме с довършителните работи по новия офис. Надяваме се през април вече да сме там...

Дойде пролетта. О, йеееее! След дългия зимен сън отново ходя на репетиции. Наваксвам с последния танц на ето това парче. Секси е.
На пролетната Главна почти всеки уикенд виждам приятели и познати от София, дошли на разходка в Пловдив...

Открих малко нова музика. Sweet Coffee са най-новите ми любимци...

И напоследък гледам филми от София Филм Фест...

Едно спонтанно пътуване до Странджа

Местното училище в едно странджанско село. Тъжна гледка - голяма сграда, без прозорци, кой каквото могъл - откраднал. Изкушихме се да разгледаме вътре. Материали, онагледяващи съдържанието на уроци по математика, химия, български, литература, руски, френски - разпиляни по пода, затрупани с мръсотии. Жалко, защото предполагам, че една голяма част от тях биха могли да се използват и сега. Видовете триъгълници или спрежението на глаголите не са се променили през последните двадесет години...
Коментирахме след това - училището беше като нагледен урок по ценностите на нашето време. Беше изчезнало това, което беше най-ценно - паркетът, дървените чинове и черните дъски за огрев. По земята се въргаляха книги и свидетелства за завършено образование. Очевидно никой не се интересуваше от тях.

Това училище трябва наистина много отдавна да е изоставено. По стената още имаше портрети на Георги Димитров и плакати с пионерчета. Впечатлих се всъщност колко положителни послания носеха. Дали днес някой повтаря на децата достатъчно често, че е хубаво да се трудиш и твориш?
П.П. Извинявам се за лошото качество на снимките. Направих ги с телефона, а сега нямам много време да ги оправям.