В настроение за филми

Със студеното време естествено дойде и желанието ми да прекарвам повече време в гледане на филми. Киноманията очевидно не ми беше достатъчна, та се включих и в други филмови събирания.
И като се замисля, бих препоръчала всички филми, които изгледах напоследък, заради едно или друго. Или съм станала по-непретенциозна, или по-внимателно съм направила предварителната селекция.
Изкуших се да споделя впечатленията си за последните два.

Vicky Cristina Barcelona почти изобщо не ми приличаше на филм на Уди Алън. Очаквах да е далеч по-остроумен. Но и така ми хареса - вдъхновяващи кадри от Барселона, красиви хора, с вкус към живота. Зарежда с оптимизъм и мечти за пътешествия, макар че като цяло "поуката" ми остана неясна :)))
(Заключението за поуката откраднах от Д., защото много ми хареса).
Една приятелка на шега направи извод за брюнетките и блондинките, който беше в полза на брюнетките и поради този факт няма да споделя ; )

Paris имаше страхотна музика. През първата половина на филма имах усещането, че вече съм го гледала. В някой друг френски филм, без значение кой. Толкова беше френски - екзистенциален и интелектуален. И в крайна сметка ме очарова. Видя ми се искрен, без претенции и, колкото и да е банално, ме накара да се замисля за дребните неща.
Не че днес не потънах напълно в офис рутината...

Вечери на синьото диванче

Тези дни работех доста над една презентация. Докато се ровех из интернет за разни рисунки, попаднах на ето тази илюстрацийка и някак си веднага се идентифицирах с тази със сините чорапки на дивана. Вярно, че "чорапите за спане", които си купих от Юск, са цикламени, около мен няма такова изобилие на флора и фауна, но точно така прекарвам повечето от късните вечери преди лягане.
Ето и повече работи на същия илюстратор.

Есенни наслади

Един много приятен следобед в artnewscafe, макар и с лаптопа, прекаран в четене на теории за конфликти.

За да се разсея, реших да публикувам снимки от една скорошна разходка в гората.
Тази есен е наистина невероятно красива - с много слънце и чести пътувания извън града.

Мястото беше над Лъки, а до там се стигаше само с джип.


За първи път от дълго време не ме беше страх да гледам от високите скали надолу.

Опитахме сърцевината на магарешки бодил - уж ставала за ядене. Но шипките и дренките определено повече ни се усладиха.


Накрая Вихър беше щастлив, изтощен, с голяма грива от стотици осили.

18:18

Толкова показваше часовникът на компютъра, когато реших да отворя блога си. Замислих се какво се случи последните седмици до днес - вторник, 18:18 часа...

Напоследък не откривам никакво време за интернет. Разни интересни хора - стари познати - ме откриват във фейсбук. Само потвърждавам запитванията им за приятелство, без да драсна и ред.

Случват се хубави неща.
Бях в Италия за няколко дни - в градове, които не познавах преди...

Едни от най-близките ми приятели се ожениха, а покрай сватбата се случиха обичайните моминско и ергенско парти и срещи с хората, които живеят далеч оттук и които сватбата беше събрала за кратко...

Направихме официално откриване на новия офис с много гости. Беше наистина приятно...

За две седмици живея при нашите и се опитвам да си създам някакъв ред в стаята. Е, не се престаравам особено. Наслаждавам се на пътя за работа през градската градина...

А сега бързам за боулинг с колегите. Радвам се, че поне толкова успях да напиша.
И качих снимките от Италия.

Чужди тайни

Още един интересен сайт, на който попаднах днес. Изработваш картичка, на която изобразяваш своя тайна, и я публикуваш. И тя вече не е тайна за някои непознати...

За чувствата и действията

Моето вдъхновение в днешния дъждовен ден.

Интимно пътуване с Antonius

За съжаление, Antonius не беше смугъл мъж със средиземноморско потекло, а един от двата сушилника, които купихме от солунската ИКЕА. Не знам как се случи, но този път съвсем се самозабравихме с пазаруването, а единственият мъж, който беше с нас, бързо изгуби контрол над ситуацията. Така подобрихме собствения си рекорд от 200 евро/час и след петчасово пазаруване ни бяха необходими още 2.5 часа да подредим багажа.
На връщане трите жени се оказахме притиснати от двата Антониуса на задната седалка. Отпред до шофьора се беше настанил Liden TV (както се вижда от името, има нещо общо с телевизията - просто поставка за телевизор), но и неговото положение не беше розово, притиснат от резервната гума, лаптопа и куфарчето с инструменти.
Поздравленията бяха за шофьора, който спечели играта на тетрис с багажа, не уцели нито една дупка по пътя, изтърпя женското хихикане, не даде пари на софийските пътни полицаи и ни върна в Пловдив живи и здрави и в добро настроение!
А за нас остана удовлетворението да се ровим в големите и малки торби и пакети и да подреждаме новите придобивки в офиса, а довечера и по къщите.