True Films

Попаднах на този блог с коментари за филми. Някои от филмите ме заинтригуваха и мисля да ги потърся. Като филма за учещите сгради, например.

В настроение за филми

Със студеното време естествено дойде и желанието ми да прекарвам повече време в гледане на филми. Киноманията очевидно не ми беше достатъчна, та се включих и в други филмови събирания.
И като се замисля, бих препоръчала всички филми, които изгледах напоследък, заради едно или друго. Или съм станала по-непретенциозна, или по-внимателно съм направила предварителната селекция.
Изкуших се да споделя впечатленията си за последните два.

Vicky Cristina Barcelona почти изобщо не ми приличаше на филм на Уди Алън. Очаквах да е далеч по-остроумен. Но и така ми хареса - вдъхновяващи кадри от Барселона, красиви хора, с вкус към живота. Зарежда с оптимизъм и мечти за пътешествия, макар че като цяло "поуката" ми остана неясна :)))
(Заключението за поуката откраднах от Д., защото много ми хареса).
Една приятелка на шега направи извод за брюнетките и блондинките, който беше в полза на брюнетките и поради този факт няма да споделя ; )

Paris имаше страхотна музика. През първата половина на филма имах усещането, че вече съм го гледала. В някой друг френски филм, без значение кой. Толкова беше френски - екзистенциален и интелектуален. И в крайна сметка ме очарова. Видя ми се искрен, без претенции и, колкото и да е банално, ме накара да се замисля за дребните неща.
Не че днес не потънах напълно в офис рутината...

Вечери на синьото диванче

Тези дни работех доста над една презентация. Докато се ровех из интернет за разни рисунки, попаднах на ето тази илюстрацийка и някак си веднага се идентифицирах с тази със сините чорапки на дивана. Вярно, че "чорапите за спане", които си купих от Юск, са цикламени, около мен няма такова изобилие на флора и фауна, но точно така прекарвам повечето от късните вечери преди лягане.
Ето и повече работи на същия илюстратор.

Есенни наслади

Един много приятен следобед в artnewscafe, макар и с лаптопа, прекаран в четене на теории за конфликти.

За да се разсея, реших да публикувам снимки от една скорошна разходка в гората.
Тази есен е наистина невероятно красива - с много слънце и чести пътувания извън града.

Мястото беше над Лъки, а до там се стигаше само с джип.


За първи път от дълго време не ме беше страх да гледам от високите скали надолу.

Опитахме сърцевината на магарешки бодил - уж ставала за ядене. Но шипките и дренките определено повече ни се усладиха.


Накрая Вихър беше щастлив, изтощен, с голяма грива от стотици осили.

18:18

Толкова показваше часовникът на компютъра, когато реших да отворя блога си. Замислих се какво се случи последните седмици до днес - вторник, 18:18 часа...

Напоследък не откривам никакво време за интернет. Разни интересни хора - стари познати - ме откриват във фейсбук. Само потвърждавам запитванията им за приятелство, без да драсна и ред.

Случват се хубави неща.
Бях в Италия за няколко дни - в градове, които не познавах преди...

Едни от най-близките ми приятели се ожениха, а покрай сватбата се случиха обичайните моминско и ергенско парти и срещи с хората, които живеят далеч оттук и които сватбата беше събрала за кратко...

Направихме официално откриване на новия офис с много гости. Беше наистина приятно...

За две седмици живея при нашите и се опитвам да си създам някакъв ред в стаята. Е, не се престаравам особено. Наслаждавам се на пътя за работа през градската градина...

А сега бързам за боулинг с колегите. Радвам се, че поне толкова успях да напиша.
И качих снимките от Италия.

Чужди тайни

Още един интересен сайт, на който попаднах днес. Изработваш картичка, на която изобразяваш своя тайна, и я публикуваш. И тя вече не е тайна за някои непознати...

За чувствата и действията

Моето вдъхновение в днешния дъждовен ден.