Усмивки, слънце и море в края на лятото

Заглавието заимствах от Викито - така беше кръстила албума с морските снимки, който ми изпрати днес. Реших някои от тях да кача тук. За да са ми под ръка, когато ми се прииска да си спомня за това приключение.

Хола на къщата, в която спахме.

Христо прекара доста време в снимане на гларуси и изпробване на различните възможности на камерата.

Ако гледахме в една посока, снимката щеше да е съвсем смешна.

Тази снимка ми напомня снимките на родителите ми от седемдесетте. Силни цветове и черни хора.



Така приключи плажът първия ден. На следващия се преместихме на юг.

Mais Feliz

Por um segundo mais feliz...

Даaa, заради пътуването, морето, няколко незабравими гледки, вкусните пърленки на неочаквано място, когато вече бяхме прималели от глад, компанията и, естествено, Бебел Жилберто...
Харесват ми малките концерти. Общуването с артистите е по-близко, непосредствено. Така беше и този път. Сякаш си говориш на по едно питие, задушевно е. А Бебел звучеше мнооого добре наживо, наистина.

За добро настроение

Едно видео, което много ме зарежда. На сайта има и други забавни филмчета, но това ми е любимо.

Пак за Родопите

Някои от снимките на Викито. От пътуването до Смолян.


Тези горе са от неделната закуска. Маги много ми харесва с новата си прическа.







Представям си, че Маги и Киро търсят четирилистни детелини. Или пък ягоди... или гъби разни... Обаче аз какво търся във водата???

Мохабет на Джумаята

От няколко дни преминаването покрай джамията стана съвсем неприятно заради ремонтите. Днес се наложи няколко пъти да минем оттам и всеки път се чудехме откъде да заобиколим. Но ни стана много весело, като видяхме с Роси две жени, които си говореха сладко на средата на работната площадка. Очевидно не се смущаваха от праха и багера...