19 Май 2008

Последва пролетно успиване

Мдаа, след пролетното събуждане така се събудих, че забравих, че съществува интернет. Всъщност причината е много банална: работа. И то в повечето случаи работа, свързана с път, която отнема още повече време.
Та сега съм в Плевен, в един много семпъл хотел, който се намира в странична уличка, между жилищни блокове. И откраднах малко минутки, за да съживя блога.
Впечатлена съм от Ловеч - това исках да напиша. Много ми хареса градчето и начинът, по който изглеждаха хората. Само че ми се видя пусто. Не знам дали по принцип е така, или на такъв ден попаднахме. И ако в много случаи се дразня на наличието на туристи в някои градове, в Ловеч имах чувството, че точно те липсват. Странно, защото на мен мястото ми се стори интересно за туристи. Така че, ако имате път натам, разходете се. Сега е зелено и красиво, и чисто...

11 Март 2008

Amanuensis - a person employed to take dictation or to copy manuscripts

Така научих нова дума.

On this blue day, I want to be
nothing more than an amanuensis
to the birds, transcribing all the bits
and snatches of song riding in on the wind.

-- Barbara Crooker, "Transcription (Poem)"

10 Март 2008

Пролетно събуждане

Не съм писала тук отдавна. За сметка на това се върнах към хартиения дневник...

Какво ново? За пътуването до Солун Еличката разказа, след като се върнахме. Макар и за кратко, беше много приятно изживяване...

Усилено се занимаваме с довършителните работи по новия офис. Надяваме се през април вече да сме там...

Дойде пролетта. О, йеееее! След дългия зимен сън отново ходя на репетиции. Наваксвам с последния танц на ето това парче. Секси е.
На пролетната Главна почти всеки уикенд виждам приятели и познати от София, дошли на разходка в Пловдив...

Открих малко нова музика. Sweet Coffee са най-новите ми любимци...

И напоследък гледам филми от София Филм Фест...

29 Януари 2008

Едно спонтанно пътуване до Странджа

Местното училище в едно странджанско село. Тъжна гледка - голяма сграда, без прозорци, кой каквото могъл - откраднал. Изкушихме се да разгледаме вътре. Материали, онагледяващи съдържанието на уроци по математика, химия, български, литература, руски, френски - разпиляни по пода, затрупани с мръсотии. Жалко, защото предполагам, че една голяма част от тях биха могли да се използват и сега. Видовете триъгълници или спрежението на глаголите не са се променили през последните двадесет години...
Коментирахме след това - училището беше като нагледен урок по ценностите на нашето време. Беше изчезнало това, което беше най-ценно - паркетът, дървените чинове и черните дъски за огрев. По земята се въргаляха книги и свидетелства за завършено образование. Очевидно никой не се интересуваше от тях.









Това училище трябва наистина много отдавна да е изоставено. По стената още имаше портрети на Георги Димитров и плакати с пионерчета. Впечатлих се всъщност колко положителни послания носеха. Дали днес някой повтаря на децата достатъчно често, че е хубаво да се трудиш и твориш?
П.П. Извинявам се за лошото качество на снимките. Направих ги с телефона, а сега нямам много време да ги оправям.

24 Януари 2008

Facebook = Big Brother?

След като прочетох тази статия, сериозно се замислих за моето интернет присъствие...

22 Януари 2008

O, soleil, soleil

Имаше една такава песен навремето. Спомням си я от детството. Вчера беше вторият слънчев ден в Пловдив за тази година. За сметка на това вечерта падна най-гъстата мъгла. От тези мъгли, в които се крият Джак Изкормвача и онзи с дървения крак от "Знакът на четиримата".

В това време любимата ми песен е Strawberry Letter 23

...All through the morning rain
I gaze - the sun doesn't shine -
Rainbows and waterfalls run through my mind.

In the garden - I see west
Purple shower, bells and tea
Orange birds and river cousins dressed in green.

Pretty music I hear - so happy
And loud - blue flowers echo
From a cherry cloud.

Feel sunshine sparkle pink and blue
Playgrounds will laugh
If you try to ask
Is it cool? Is it cool?...

10 Януари 2008

Как можах да пропусна

Това като допълнение към предишния пост. Една съвсем последна снимка от последните дни на 2007. Беше чудно хубава вечер, в която разбрах, че караоке пеенето може да е изключително забавно.

"When I was down..."
"I was your clown."