В настроение за филми

Със студеното време естествено дойде и желанието ми да прекарвам повече време в гледане на филми. Киноманията очевидно не ми беше достатъчна, та се включих и в други филмови събирания.
И като се замисля, бих препоръчала всички филми, които изгледах напоследък, заради едно или друго. Или съм станала по-непретенциозна, или по-внимателно съм направила предварителната селекция.
Изкуших се да споделя впечатленията си за последните два.

Vicky Cristina Barcelona почти изобщо не ми приличаше на филм на Уди Алън. Очаквах да е далеч по-остроумен. Но и така ми хареса - вдъхновяващи кадри от Барселона, красиви хора, с вкус към живота. Зарежда с оптимизъм и мечти за пътешествия, макар че като цяло "поуката" ми остана неясна :)))
(Заключението за поуката откраднах от Д., защото много ми хареса).
Една приятелка на шега направи извод за брюнетките и блондинките, който беше в полза на брюнетките и поради този факт няма да споделя ; )

Paris имаше страхотна музика. През първата половина на филма имах усещането, че вече съм го гледала. В някой друг френски филм, без значение кой. Толкова беше френски - екзистенциален и интелектуален. И в крайна сметка ме очарова. Видя ми се искрен, без претенции и, колкото и да е банално, ме накара да се замисля за дребните неща.
Не че днес не потънах напълно в офис рутината...

Вечери на синьото диванче

Тези дни работех доста над една презентация. Докато се ровех из интернет за разни рисунки, попаднах на ето тази илюстрацийка и някак си веднага се идентифицирах с тази със сините чорапки на дивана. Вярно, че "чорапите за спане", които си купих от Юск, са цикламени, около мен няма такова изобилие на флора и фауна, но точно така прекарвам повечето от късните вечери преди лягане.
Ето и повече работи на същия илюстратор.

Есенни наслади

Един много приятен следобед в artnewscafe, макар и с лаптопа, прекаран в четене на теории за конфликти.

За да се разсея, реших да публикувам снимки от една скорошна разходка в гората.
Тази есен е наистина невероятно красива - с много слънце и чести пътувания извън града.

Мястото беше над Лъки, а до там се стигаше само с джип.


За първи път от дълго време не ме беше страх да гледам от високите скали надолу.

Опитахме сърцевината на магарешки бодил - уж ставала за ядене. Но шипките и дренките определено повече ни се усладиха.


Накрая Вихър беше щастлив, изтощен, с голяма грива от стотици осили.