Интимно пътуване с Antonius

За съжаление, Antonius не беше смугъл мъж със средиземноморско потекло, а един от двата сушилника, които купихме от солунската ИКЕА. Не знам как се случи, но този път съвсем се самозабравихме с пазаруването, а единственият мъж, който беше с нас, бързо изгуби контрол над ситуацията. Така подобрихме собствения си рекорд от 200 евро/час и след петчасово пазаруване ни бяха необходими още 2.5 часа да подредим багажа.
На връщане трите жени се оказахме притиснати от двата Антониуса на задната седалка. Отпред до шофьора се беше настанил Liden TV (както се вижда от името, има нещо общо с телевизията - просто поставка за телевизор), но и неговото положение не беше розово, притиснат от резервната гума, лаптопа и куфарчето с инструменти.
Поздравленията бяха за шофьора, който спечели играта на тетрис с багажа, не уцели нито една дупка по пътя, изтърпя женското хихикане, не даде пари на софийските пътни полицаи и ни върна в Пловдив живи и здрави и в добро настроение!
А за нас остана удовлетворението да се ровим в големите и малки торби и пакети и да подреждаме новите придобивки в офиса, а довечера и по къщите.

Обещаните снимки

Чета по-надолу и виждам, че съм обещала снимки от Хърватска. Ами ето ги...

А тази е една от любимите ми. На десктопа ми е. Роси каза: "Какви сме щастливи мекици..."

Разкази за Хърватска

Тези дни разказвам за Хърватска почти нон-стоп. А все още не съм разказала на някои от хората, на които най-много бих искала.
Много хубаво беше това пътешествие. За една седмица събрах толкова впечатления, че накрая имах чувството, че съм прекарала в тази страна цял месец.
Силно препоръчвам разказа на Еличката...

Най-накрая сватбени снимки

Нямах търпение да видя снимки от сватбата на Миша и Шон. Както се надявах, Хана е качила междувременно. Много ми харесват, а тази ми е любимата.

Сватбено пътешествие

Сега изведнъж осъзнах, че напоследък само пиша (е, вярно, по веднъж на месец), но пак си е само писане. Затова реших да сложа малко снимки. От последното пътешествие.
Няколко дни в Габрово и габровския балкан по повод на една международна сватба.

Роклята, която толкова дълго търсих специално за сватбата, получи заслужено възхищение ; )

Костенковци (ударението е на първото "о") се оказа изключително приятно и спокойно място

Когато не обикаляхме околностите, не ядяхме кебапчета и не пиехме ракия в чест на младоженците, лежахме с книжка в ръка около басейна


В това дворче най-често прекарвахме вечерите. Аз обаче си имах едно друго по-любимо, по-уютно...

Обратното броене започна

Ихааа, дойде време за отпуски най-накрая! Така очаквах почивката, а сега изведнъж дойде и това ми създава допълнителен стрес, понеже се оказа, че изобщо не съм готова с нищо. И всичко в последния момент...
Е, не се оплаквам, де. Всъщност напрежението е от онова най-сладкото - в очакване на път, среща със стари приятели, запознаване с нови места и хора...
Ще има снимки след това!

Love Won't Leave Me Alone

Тези нощи заспивам с музика в ушите. И се събуждам все на едно и също парче. Търся логично обяснение - сигурно е по-високо от останалите.
А сутринта в просъница си пеех едно друго. Това пък откъде ми беше дошло на ум??? Много ми е любимо и, странно, не ми е тъжно изобщо, даже напротив.