Едно спонтанно пътуване до Странджа

Местното училище в едно странджанско село. Тъжна гледка - голяма сграда, без прозорци, кой каквото могъл - откраднал. Изкушихме се да разгледаме вътре. Материали, онагледяващи съдържанието на уроци по математика, химия, български, литература, руски, френски - разпиляни по пода, затрупани с мръсотии. Жалко, защото предполагам, че една голяма част от тях биха могли да се използват и сега. Видовете триъгълници или спрежението на глаголите не са се променили през последните двадесет години...
Коментирахме след това - училището беше като нагледен урок по ценностите на нашето време. Беше изчезнало това, което беше най-ценно - паркетът, дървените чинове и черните дъски за огрев. По земята се въргаляха книги и свидетелства за завършено образование. Очевидно никой не се интересуваше от тях.

Това училище трябва наистина много отдавна да е изоставено. По стената още имаше портрети на Георги Димитров и плакати с пионерчета. Впечатлих се всъщност колко положителни послания носеха. Дали днес някой повтаря на децата достатъчно често, че е хубаво да се трудиш и твориш?
П.П. Извинявам се за лошото качество на снимките. Направих ги с телефона, а сега нямам много време да ги оправям.

Facebook = Big Brother?

След като прочетох тази статия, сериозно се замислих за моето интернет присъствие...

O, soleil, soleil

Имаше една такава песен навремето. Спомням си я от детството. Вчера беше вторият слънчев ден в Пловдив за тази година. За сметка на това вечерта падна най-гъстата мъгла. От тези мъгли, в които се крият Джак Изкормвача и онзи с дървения крак от "Знакът на четиримата".

В това време любимата ми песен е Strawberry Letter 23

...All through the morning rain
I gaze - the sun doesn't shine -
Rainbows and waterfalls run through my mind.

In the garden - I see west
Purple shower, bells and tea
Orange birds and river cousins dressed in green.

Pretty music I hear - so happy
And loud - blue flowers echo
From a cherry cloud.

Feel sunshine sparkle pink and blue
Playgrounds will laugh
If you try to ask
Is it cool? Is it cool?...

Как можах да пропусна

Това като допълнение към предишния пост. Една съвсем последна снимка от последните дни на 2007. Беше чудно хубава вечер, в която разбрах, че караоке пеенето може да е изключително забавно.

"When I was down..."
"I was your clown."

Снимки от една година

За Нова година ни дойде идеята всеки от приятелите да подбере десетина снимки от 2007, които представят как е изминала годината за него, и да ги прожектираме на мултимедията. Идеята си остана неосъществена. Но аз пък се вдъхнових да избера няколко от моите снимки на 2007.

Тази снимка изпратихме в Нова ТВ в едно предаване за животни. С нея рекламираха Вихър като благонадежден ерген. Никой не се отзова. Освен едни съмнителни мераклии да го купуват от Добрич.

Един следобед на границата между зимата и пролетта. През повечето време Светла превеждаше на лаптопа - за онези енциклопедии, които се разпространяваха с вестниците.

Разходка с Тонито и Васко. Играхме на "Балонът се надува..." Татковците май бяха най-доволни, че има кой да ги отмени в игрите.

Един експеримент, който си направих - в продължение на една седмица снимах вечер или сутрин дрехите, които събличам вечерта. Нямам навика да ги прибирам, а остават да лежат някъде. Понякога - разхвърляни, друг път - подредени...

Цвете за 8ми март. Влюбих се в него. Така и не успях да открия точно как се казва. Завещах го на майка, след като се изнесох. Тя се грижи добре за него.


Излет до Сопот - беше по време на ваканцията за 1. май. През по-голямата част от времето се припичах на слънце, а другите се качиха с лифта догоре.

Това пък беше разходка до с. Косово. Уж по работа - трябваше да проучим терена за тиймбилдинг. Видя ми се по-хубаво отпреди. Сигурно заради времето - по-зелено, по-оживено... А разходката приключи с обилен обяд.

Един уикенд на Каваците. Все още беше учудващо спокойно и имаше предостатъчно място за палатките.

Тръгнахме уж за събора в Левочево. Спахме в Смолян, при баба, две коли хора. До събора така и не стигнахме, но видяхме други чудни места, които до този момент не познавах. За мен това пътуване дойде непосредствено след един изтощителен тиймбилднг на Боровец и очевидно съм имала нужда от почивка.

Септемврийската почивка на Св. Влас. Бяхме компания от около петнайсет души. Сред тях и Васко. Щом чуеше неговото парче - Can't Stop the Rock - ставаше неудържим.

На Сахаттепе, през декември - повече снимки от този ден има в един от последните постове.

Swiss Groove

SwissGroove е радиото, което слушам в момента, а и доста често напоследък. Бях го позабравила, но благодарение на Краси го преоткрих. Jazzy...

В края на една дълга ваканция

Да, видя й се краят на ваканцията. И понеже по време на почивката не отделях време за блога, реших да покажа малко снимки от последните седмици.

Първият сняг в Пловдив. Една много хубава разходка с Тонито и Тошо на Сахаттепе.

Планът беше с Тошо да разходим кучетата. Само че, заради снега, той не можа да докара неговата Вики от Брестник - селото, в което живее на воля. Така че за Вихър това беше самотна разходка, без дама.




По-късно Тони празнуваше рождения си ден. Беше забавна и приятна вечер. С много хора, смях и хубави подаръци.


За разлика от повечето други гости, които сменяха местата си, за да се видят с този-онзи, ние останахме неподвижни. Чудя се как издържахме на седенето в продължение на часове. Добре че разказах няколко пъти вица за затворниците, които решили да правят секс. За да е по-изразително, на определено място от историята се налагаше да стана. Добре ми подейства лекото раздвижване.
И още една разходка на Сахаттепе. Този път вечерна. Валеше Големият Сняг. На тепето, естествено, нямаше други хора. Вихър обаче е достатъчно страшен за непознати и когато съм с него, не се притеснявам да ходя на по-диви места. Всичко беше затрупано, нямаше път, а нашият водач-пазач проправяше пъртина. Накрая заприлича на павиан - снегът беше замръзнал по козината му и образуваше дълги бели ресни, които на фона на черната му грива изглеждаха наистина смешно.

Светла има снежинка вместо нос