В края на една дълга ваканция

Да, видя й се краят на ваканцията. И понеже по време на почивката не отделях време за блога, реших да покажа малко снимки от последните седмици.

Първият сняг в Пловдив. Една много хубава разходка с Тонито и Тошо на Сахаттепе.

Планът беше с Тошо да разходим кучетата. Само че, заради снега, той не можа да докара неговата Вики от Брестник - селото, в което живее на воля. Така че за Вихър това беше самотна разходка, без дама.




По-късно Тони празнуваше рождения си ден. Беше забавна и приятна вечер. С много хора, смях и хубави подаръци.


За разлика от повечето други гости, които сменяха местата си, за да се видят с този-онзи, ние останахме неподвижни. Чудя се как издържахме на седенето в продължение на часове. Добре че разказах няколко пъти вица за затворниците, които решили да правят секс. За да е по-изразително, на определено място от историята се налагаше да стана. Добре ми подейства лекото раздвижване.
И още една разходка на Сахаттепе. Този път вечерна. Валеше Големият Сняг. На тепето, естествено, нямаше други хора. Вихър обаче е достатъчно страшен за непознати и когато съм с него, не се притеснявам да ходя на по-диви места. Всичко беше затрупано, нямаше път, а нашият водач-пазач проправяше пъртина. Накрая заприлича на павиан - снегът беше замръзнал по козината му и образуваше дълги бели ресни, които на фона на черната му грива изглеждаха наистина смешно.

Светла има снежинка вместо нос