29 January 2008

Едно спонтанно пътуване до Странджа

Местното училище в едно странджанско село. Тъжна гледка - голяма сграда, без прозорци, кой каквото могъл - откраднал. Изкушихме се да разгледаме вътре. Материали, онагледяващи съдържанието на уроци по математика, химия, български, литература, руски, френски - разпиляни по пода, затрупани с мръсотии. Жалко, защото предполагам, че една голяма част от тях биха могли да се използват и сега. Видовете триъгълници или спрежението на глаголите не са се променили през последните двадесет години...
Коментирахме след това - училището беше като нагледен урок по ценностите на нашето време. Беше изчезнало това, което беше най-ценно - паркетът, дървените чинове и черните дъски за огрев. По земята се въргаляха книги и свидетелства за завършено образование. Очевидно никой не се интересуваше от тях.









Това училище трябва наистина много отдавна да е изоставено. По стената още имаше портрети на Георги Димитров и плакати с пионерчета. Впечатлих се всъщност колко положителни послания носеха. Дали днес някой повтаря на децата достатъчно често, че е хубаво да се трудиш и твориш?
П.П. Извинявам се за лошото качество на снимките. Направих ги с телефона, а сега нямам много време да ги оправям.

3 comments:

therewereswallows said...

В кое село е това училище? Изглежда сякаш е специално...

ivata said...

Мястото наистина е специално. Трябва да ти разкажа, като се видим...

gothwolf said...

Оп, наистина това място очарова. Много обичам таква места със застояла атмосфера, която потиска със своята изоставеност и самотност. От друга страна се и натъжавам, като си помисля, че в това училище са оставени толкова много спомени да се въргалят в прахта. Ех, спомени от хубавия комунизъм... :) Иначе Странджа си я обичам много. :)