True Films

Попаднах на този блог с коментари за филми. Някои от филмите ме заинтригуваха и мисля да ги потърся. Като филма за учещите сгради, например.

В настроение за филми

Със студеното време естествено дойде и желанието ми да прекарвам повече време в гледане на филми. Киноманията очевидно не ми беше достатъчна, та се включих и в други филмови събирания.
И като се замисля, бих препоръчала всички филми, които изгледах напоследък, заради едно или друго. Или съм станала по-непретенциозна, или по-внимателно съм направила предварителната селекция.
Изкуших се да споделя впечатленията си за последните два.

Vicky Cristina Barcelona почти изобщо не ми приличаше на филм на Уди Алън. Очаквах да е далеч по-остроумен. Но и така ми хареса - вдъхновяващи кадри от Барселона, красиви хора, с вкус към живота. Зарежда с оптимизъм и мечти за пътешествия, макар че като цяло "поуката" ми остана неясна :)))
(Заключението за поуката откраднах от Д., защото много ми хареса).
Една приятелка на шега направи извод за брюнетките и блондинките, който беше в полза на брюнетките и поради този факт няма да споделя ; )

Paris имаше страхотна музика. През първата половина на филма имах усещането, че вече съм го гледала. В някой друг френски филм, без значение кой. Толкова беше френски - екзистенциален и интелектуален. И в крайна сметка ме очарова. Видя ми се искрен, без претенции и, колкото и да е банално, ме накара да се замисля за дребните неща.
Не че днес не потънах напълно в офис рутината...

Вечери на синьото диванче

Тези дни работех доста над една презентация. Докато се ровех из интернет за разни рисунки, попаднах на ето тази илюстрацийка и някак си веднага се идентифицирах с тази със сините чорапки на дивана. Вярно, че "чорапите за спане", които си купих от Юск, са цикламени, около мен няма такова изобилие на флора и фауна, но точно така прекарвам повечето от късните вечери преди лягане.
Ето и повече работи на същия илюстратор.

Есенни наслади

Един много приятен следобед в artnewscafe, макар и с лаптопа, прекаран в четене на теории за конфликти.

За да се разсея, реших да публикувам снимки от една скорошна разходка в гората.
Тази есен е наистина невероятно красива - с много слънце и чести пътувания извън града.

Мястото беше над Лъки, а до там се стигаше само с джип.


За първи път от дълго време не ме беше страх да гледам от високите скали надолу.

Опитахме сърцевината на магарешки бодил - уж ставала за ядене. Но шипките и дренките определено повече ни се усладиха.


Накрая Вихър беше щастлив, изтощен, с голяма грива от стотици осили.

18:18

Толкова показваше часовникът на компютъра, когато реших да отворя блога си. Замислих се какво се случи последните седмици до днес - вторник, 18:18 часа...

Напоследък не откривам никакво време за интернет. Разни интересни хора - стари познати - ме откриват във фейсбук. Само потвърждавам запитванията им за приятелство, без да драсна и ред.

Случват се хубави неща.
Бях в Италия за няколко дни - в градове, които не познавах преди...

Едни от най-близките ми приятели се ожениха, а покрай сватбата се случиха обичайните моминско и ергенско парти и срещи с хората, които живеят далеч оттук и които сватбата беше събрала за кратко...

Направихме официално откриване на новия офис с много гости. Беше наистина приятно...

За две седмици живея при нашите и се опитвам да си създам някакъв ред в стаята. Е, не се престаравам особено. Наслаждавам се на пътя за работа през градската градина...

А сега бързам за боулинг с колегите. Радвам се, че поне толкова успях да напиша.
И качих снимките от Италия.

Чужди тайни

Още един интересен сайт, на който попаднах днес. Изработваш картичка, на която изобразяваш своя тайна, и я публикуваш. И тя вече не е тайна за някои непознати...

За чувствата и действията

Моето вдъхновение в днешния дъждовен ден.

Интимно пътуване с Antonius

За съжаление, Antonius не беше смугъл мъж със средиземноморско потекло, а един от двата сушилника, които купихме от солунската ИКЕА. Не знам как се случи, но този път съвсем се самозабравихме с пазаруването, а единственият мъж, който беше с нас, бързо изгуби контрол над ситуацията. Така подобрихме собствения си рекорд от 200 евро/час и след петчасово пазаруване ни бяха необходими още 2.5 часа да подредим багажа.
На връщане трите жени се оказахме притиснати от двата Антониуса на задната седалка. Отпред до шофьора се беше настанил Liden TV (както се вижда от името, има нещо общо с телевизията - просто поставка за телевизор), но и неговото положение не беше розово, притиснат от резервната гума, лаптопа и куфарчето с инструменти.
Поздравленията бяха за шофьора, който спечели играта на тетрис с багажа, не уцели нито една дупка по пътя, изтърпя женското хихикане, не даде пари на софийските пътни полицаи и ни върна в Пловдив живи и здрави и в добро настроение!
А за нас остана удовлетворението да се ровим в големите и малки торби и пакети и да подреждаме новите придобивки в офиса, а довечера и по къщите.

Обещаните снимки

Чета по-надолу и виждам, че съм обещала снимки от Хърватска. Ами ето ги...

А тази е една от любимите ми. На десктопа ми е. Роси каза: "Какви сме щастливи мекици..."

Разкази за Хърватска

Тези дни разказвам за Хърватска почти нон-стоп. А все още не съм разказала на някои от хората, на които най-много бих искала.
Много хубаво беше това пътешествие. За една седмица събрах толкова впечатления, че накрая имах чувството, че съм прекарала в тази страна цял месец.
Силно препоръчвам разказа на Еличката...

Най-накрая сватбени снимки

Нямах търпение да видя снимки от сватбата на Миша и Шон. Както се надявах, Хана е качила междувременно. Много ми харесват, а тази ми е любимата.

Сватбено пътешествие

Сега изведнъж осъзнах, че напоследък само пиша (е, вярно, по веднъж на месец), но пак си е само писане. Затова реших да сложа малко снимки. От последното пътешествие.
Няколко дни в Габрово и габровския балкан по повод на една международна сватба.

Роклята, която толкова дълго търсих специално за сватбата, получи заслужено възхищение ; )

Костенковци (ударението е на първото "о") се оказа изключително приятно и спокойно място

Когато не обикаляхме околностите, не ядяхме кебапчета и не пиехме ракия в чест на младоженците, лежахме с книжка в ръка около басейна


В това дворче най-често прекарвахме вечерите. Аз обаче си имах едно друго по-любимо, по-уютно...

Обратното броене започна

Ихааа, дойде време за отпуски най-накрая! Така очаквах почивката, а сега изведнъж дойде и това ми създава допълнителен стрес, понеже се оказа, че изобщо не съм готова с нищо. И всичко в последния момент...
Е, не се оплаквам, де. Всъщност напрежението е от онова най-сладкото - в очакване на път, среща със стари приятели, запознаване с нови места и хора...
Ще има снимки след това!

Love Won't Leave Me Alone

Тези нощи заспивам с музика в ушите. И се събуждам все на едно и също парче. Търся логично обяснение - сигурно е по-високо от останалите.
А сутринта в просъница си пеех едно друго. Това пък откъде ми беше дошло на ум??? Много ми е любимо и, странно, не ми е тъжно изобщо, даже напротив.

Един дерт по-малко : )

Ами да - свърши Европейското първенство по футбол и с това ангажиментите намаляха. Няма да се чудим къде да гледаме срещите. Ще има повече свободни вечери. Като се замисля, от финала на Ролан Гарос почти не е имало вечер, в която да излезем с приятели просто така, за да се видим. Събирахме се, за да гледаме мачове. Открихме и оценихме заведенията с плазми ;-)
Испанците не бяха моят фаворит, но се радвам за тях. Много сладки снимки на испанската общност в Торонто.

Продължение на пътеписа

След Плевен бях в Русе и Велико Търново - и на двете места много ми хареса. Клишето, че Русе е европейски град, е съвсем оправдано, а във Велико Търново става все по-красиво. Иначе тази седмица започнах в София и се очертава да я завърша някъде между Кричим и Михалково.
За малкото време обаче, което прекарах в Пловдив, се забавлявах истински. Бях на бал - чувствах се като абитуриентка за втори път. Поводът беше 50 годишнината от основаването на гимназията. Настроението беше страхотно, а купонът - незабравим. Точно като на бал :)
Снимки тук.

Последва пролетно успиване

Мдаа, след пролетното събуждане така се събудих, че забравих, че съществува интернет. Всъщност причината е много банална: работа. И то в повечето случаи работа, свързана с път, която отнема още повече време.
Та сега съм в Плевен, в един много семпъл хотел, който се намира в странична уличка, между жилищни блокове. И откраднах малко минутки, за да съживя блога.
Впечатлена съм от Ловеч - това исках да напиша. Много ми хареса градчето и начинът, по който изглеждаха хората. Само че ми се видя пусто. Не знам дали по принцип е така, или на такъв ден попаднахме. И ако в много случаи се дразня на наличието на туристи в някои градове, в Ловеч имах чувството, че точно те липсват. Странно, защото на мен мястото ми се стори интересно за туристи. Така че, ако имате път натам, разходете се. Сега е зелено и красиво, и чисто...

Amanuensis - a person employed to take dictation or to copy manuscripts

Така научих нова дума.

On this blue day, I want to be
nothing more than an amanuensis
to the birds, transcribing all the bits
and snatches of song riding in on the wind.

-- Barbara Crooker, "Transcription (Poem)"

Пролетно събуждане

Не съм писала тук отдавна. За сметка на това се върнах към хартиения дневник...

Какво ново? За пътуването до Солун Еличката разказа, след като се върнахме. Макар и за кратко, беше много приятно изживяване...

Усилено се занимаваме с довършителните работи по новия офис. Надяваме се през април вече да сме там...

Дойде пролетта. О, йеееее! След дългия зимен сън отново ходя на репетиции. Наваксвам с последния танц на ето това парче. Секси е.
На пролетната Главна почти всеки уикенд виждам приятели и познати от София, дошли на разходка в Пловдив...

Открих малко нова музика. Sweet Coffee са най-новите ми любимци...

И напоследък гледам филми от София Филм Фест...

Едно спонтанно пътуване до Странджа

Местното училище в едно странджанско село. Тъжна гледка - голяма сграда, без прозорци, кой каквото могъл - откраднал. Изкушихме се да разгледаме вътре. Материали, онагледяващи съдържанието на уроци по математика, химия, български, литература, руски, френски - разпиляни по пода, затрупани с мръсотии. Жалко, защото предполагам, че една голяма част от тях биха могли да се използват и сега. Видовете триъгълници или спрежението на глаголите не са се променили през последните двадесет години...
Коментирахме след това - училището беше като нагледен урок по ценностите на нашето време. Беше изчезнало това, което беше най-ценно - паркетът, дървените чинове и черните дъски за огрев. По земята се въргаляха книги и свидетелства за завършено образование. Очевидно никой не се интересуваше от тях.

Това училище трябва наистина много отдавна да е изоставено. По стената още имаше портрети на Георги Димитров и плакати с пионерчета. Впечатлих се всъщност колко положителни послания носеха. Дали днес някой повтаря на децата достатъчно често, че е хубаво да се трудиш и твориш?
П.П. Извинявам се за лошото качество на снимките. Направих ги с телефона, а сега нямам много време да ги оправям.

Facebook = Big Brother?

След като прочетох тази статия, сериозно се замислих за моето интернет присъствие...

O, soleil, soleil

Имаше една такава песен навремето. Спомням си я от детството. Вчера беше вторият слънчев ден в Пловдив за тази година. За сметка на това вечерта падна най-гъстата мъгла. От тези мъгли, в които се крият Джак Изкормвача и онзи с дървения крак от "Знакът на четиримата".

В това време любимата ми песен е Strawberry Letter 23

...All through the morning rain
I gaze - the sun doesn't shine -
Rainbows and waterfalls run through my mind.

In the garden - I see west
Purple shower, bells and tea
Orange birds and river cousins dressed in green.

Pretty music I hear - so happy
And loud - blue flowers echo
From a cherry cloud.

Feel sunshine sparkle pink and blue
Playgrounds will laugh
If you try to ask
Is it cool? Is it cool?...

Как можах да пропусна

Това като допълнение към предишния пост. Една съвсем последна снимка от последните дни на 2007. Беше чудно хубава вечер, в която разбрах, че караоке пеенето може да е изключително забавно.

"When I was down..."
"I was your clown."

Снимки от една година

За Нова година ни дойде идеята всеки от приятелите да подбере десетина снимки от 2007, които представят как е изминала годината за него, и да ги прожектираме на мултимедията. Идеята си остана неосъществена. Но аз пък се вдъхнових да избера няколко от моите снимки на 2007.

Тази снимка изпратихме в Нова ТВ в едно предаване за животни. С нея рекламираха Вихър като благонадежден ерген. Никой не се отзова. Освен едни съмнителни мераклии да го купуват от Добрич.

Един следобед на границата между зимата и пролетта. През повечето време Светла превеждаше на лаптопа - за онези енциклопедии, които се разпространяваха с вестниците.

Разходка с Тонито и Васко. Играхме на "Балонът се надува..." Татковците май бяха най-доволни, че има кой да ги отмени в игрите.

Един експеримент, който си направих - в продължение на една седмица снимах вечер или сутрин дрехите, които събличам вечерта. Нямам навика да ги прибирам, а остават да лежат някъде. Понякога - разхвърляни, друг път - подредени...

Цвете за 8ми март. Влюбих се в него. Така и не успях да открия точно как се казва. Завещах го на майка, след като се изнесох. Тя се грижи добре за него.


Излет до Сопот - беше по време на ваканцията за 1. май. През по-голямата част от времето се припичах на слънце, а другите се качиха с лифта догоре.

Това пък беше разходка до с. Косово. Уж по работа - трябваше да проучим терена за тиймбилдинг. Видя ми се по-хубаво отпреди. Сигурно заради времето - по-зелено, по-оживено... А разходката приключи с обилен обяд.

Един уикенд на Каваците. Все още беше учудващо спокойно и имаше предостатъчно място за палатките.

Тръгнахме уж за събора в Левочево. Спахме в Смолян, при баба, две коли хора. До събора така и не стигнахме, но видяхме други чудни места, които до този момент не познавах. За мен това пътуване дойде непосредствено след един изтощителен тиймбилднг на Боровец и очевидно съм имала нужда от почивка.

Септемврийската почивка на Св. Влас. Бяхме компания от около петнайсет души. Сред тях и Васко. Щом чуеше неговото парче - Can't Stop the Rock - ставаше неудържим.

На Сахаттепе, през декември - повече снимки от този ден има в един от последните постове.

Swiss Groove

SwissGroove е радиото, което слушам в момента, а и доста често напоследък. Бях го позабравила, но благодарение на Краси го преоткрих. Jazzy...

В края на една дълга ваканция

Да, видя й се краят на ваканцията. И понеже по време на почивката не отделях време за блога, реших да покажа малко снимки от последните седмици.

Първият сняг в Пловдив. Една много хубава разходка с Тонито и Тошо на Сахаттепе.

Планът беше с Тошо да разходим кучетата. Само че, заради снега, той не можа да докара неговата Вики от Брестник - селото, в което живее на воля. Така че за Вихър това беше самотна разходка, без дама.




По-късно Тони празнуваше рождения си ден. Беше забавна и приятна вечер. С много хора, смях и хубави подаръци.


За разлика от повечето други гости, които сменяха местата си, за да се видят с този-онзи, ние останахме неподвижни. Чудя се как издържахме на седенето в продължение на часове. Добре че разказах няколко пъти вица за затворниците, които решили да правят секс. За да е по-изразително, на определено място от историята се налагаше да стана. Добре ми подейства лекото раздвижване.
И още една разходка на Сахаттепе. Този път вечерна. Валеше Големият Сняг. На тепето, естествено, нямаше други хора. Вихър обаче е достатъчно страшен за непознати и когато съм с него, не се притеснявам да ходя на по-диви места. Всичко беше затрупано, нямаше път, а нашият водач-пазач проправяше пъртина. Накрая заприлича на павиан - снегът беше замръзнал по козината му и образуваше дълги бели ресни, които на фона на черната му грива изглеждаха наистина смешно.

Светла има снежинка вместо нос